Според текста на инициативата населението на Швейцария не трябва да надхвърля 10 милиона души преди 2050 г., а страната трябва да прекрати споразумението за свободно движение на хора с ЕС.
Ново социологическо изследване на агенцията GfS Bern, проведено между 20 април и 3 май сред 19 728 души, показва почти пълно равенство – 47% подкрепят предложението, 47% са против, а останалите нямат ясна позиция. По-ранно проучване също показва лека преднина на поддръжниците на идеята. Основните аргументи „за“ са свързани с опасения от бърз растеж на населението и натиск върху инфраструктурата, докато бизнес среди предупреждават, че подобна мярка може да застраши икономическия просперитет.
Населението на Швейцария вече е преминало границата от 9 милиона души, като чужденците съставляват над 27% от жителите. Швейцарската народна партия – най-голямата политическа сила в страната – традиционно се противопоставя на по-тясна интеграция с ЕС, като я представя като заплаха за суверенитета и като източник на свръхрегулации. В същото време швейцарските власти обсъждат ново споразумение с ЕС, договорено в края на 2024 г., което би задълбочило икономическите връзки.
Правителството настоява за по-тясно сътрудничество с Брюксел, за да укрепи икономическата стабилност на фона на глобална несигурност, включително последиците от търговските политики на администрацията на Доналд Тръмп. През 2025 г. САЩ въведоха най-високите мита в Европа спрямо страната.
Швейцария и ЕС – динамични отношения с пикове и спадове
Отношенията между Швейцария и Европейския съюз се смятат за едни от най-сложните и специфични в Европа – форма на дълбока икономическа интеграция без пълноправно членство. Берн традиционно следва политика на неутралитет, но е силно обвързан с единния европейски пазар.
Първите основи на сътрудничеството са положени през 1972 г., когато е подписано споразумение за свободна търговия, премахващо митата върху индустриални стоки. Швейцария става и част от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) – алтернативен модел за икономическо сътрудничество без политическа интеграция.
Съществен обрат настъпва през 1992 г., когато швейцарците с минимално мнозинство отхвърлят присъединяването към Европейското икономическо пространство. Решението оставя страната извън институционалната рамка на ЕС, но географската ѝ позиция налага търсене на нов модел на сътрудничество.
Така се стига до серията двустранни споразумения между 1999 и 2004 г. Първият пакет обхваща ключови икономически сфери, включително свободното движение на хора, взаимното признаване на стандарти и регулации на транспорта през Алпите. Вторият разширява сътрудничеството към сигурността и правосъдието, като Швейцария се присъединява към Шенгенското пространство и системата за убежище.
През следващото десетилетие отношенията навлизат в по-напрегнат период. Европейският съюз настоява за институционално рамково споразумение, което да уеднакви правилата и да въведе механизъм за спорове. Швейцария обаче се противопоставя, позовавайки се на опасения за суверенитета и социалните стандарти. През 2021 г. Берн прекратява преговорите, с което временно блокира опита за нова институционална рамка.
След този застой през 2024 г. страните рестартират диалога с нов пакет от договорености, известен като Bilaterals III. Той предвижда актуализиране на съществуващите споразумения и по-дълбоко участие на Швейцария в европейски програми като научната Horizon Europe и образователната Erasmus+, както и нови договорености в сферите на енергетиката и здравеопазването.
Днес отношенията между Швейцария и ЕС остават динамични – баланс между икономическа интеграция и политическа независимост, който продължава да се договаря на етапи, а не чрез едно общо споразумение.
