Океани пълни с риба на планетата Уран?

Голяма част от това, което в общи линии знаем за Уран, стана известно благодарение на наблюденията на космическата мисия на НАСА „Вояджър 2“, която разгледа планетата отблизо преди почти 40 години.

Оказва се обаче, че посещението на „Вояджър 2“ е съвпаднало с мощна слънчева буря, която значително е изкривила данните, получени от мисията - и в крайна сметка е довела до формирането на неправилна представа за цялата планетарна система.

Уран е красива планета, разположена в самия край на нашата Слънчева система. Обвита в ледена обвивка, тя е една от най-отдалечените и най-студените планети.

Освен това оста на въртене на Уран - за разлика от всички останали планети в Слънчевата система, е разположена в равнината на неговата орбита.

Това означава, че планетата сякаш е наклонена и лежи настрани - което я прави най-загадъчната.

За първи път виждаме планетата отблизо през 1986 г., когато „Вояджър 2“ изпраща впечатляващи снимки на самия Уран и петте му най-големи луни.

Но още повече учените са изненадани от данните от направените апаратни измервания, от които следваше, че подредена тази планетна система е още по-странна и изненадваща, отколкото се смяташе обикновено.

Нито на самата планета, нито на нейните спътници беше открита някаква активност - за разлика от всички останали планети във външната част на Слънчевата система.

Резултатите от наблюдението показаха, че защитната магнитосфера на Уран не е симетрична по отношение на планетата, а сякаш леко изместена и сплескана откъм обърнатата към Слънцето страна.

Обикновено магнитното поле на планетата я предпазва от изтичане на газове и други вещества, които се отделят от вътрешността ѝ по време на геологична дейност. „Вояджър 2“ не откри доказателства за такива процеси, което накара учените да приемат, че самият Уран и петте му най-големи луни са напълно стерилни.

Това откритие беше огромна изненада, защото отново отличава Уран от всички останали планети в Слънчевата система и техните естествени спътници.

Десетилетната мистерия беше разгадана чрез нов анализ на данни. Той показва, че „Вояджър 2“ е прелетял покрай Уран в изключително неудачен момент.

Точно когато космическият апарат се е приближил максимално до планетата, на Слънцето е бушувала магнитна буря, създаваща мощен слънчев вятър, който е можел да отнесе следи от активност на планетата или временно да изкриви магнитосферата.

Според д-р Уилям Дън от Лондонския университетски колеж в продължение на 40 години сме имали погрешна представа за това как обикновено изглеждат Уран и петте му най-големи луни.

„Тези резултати показват, че планетарната система на Уран може да е много по-интересна, отколкото се смяташе досега“, обяснява той. „Възможно е там да има спътници с условия, които биха могли да поддържат живот. А под повърхността им може да има океани, пълни с риба!“

Когато „Вояджър“ изпраща първите данни за Уран, младата Линда Спилкер е сред учените на мисията.

Днес тя все още работи за научния проект „Вояджър“ на НАСА - и казва, че е била развълнувана да прочете за новите открития в списание Nature Astronomy.

„Това са невероятни резултати и аз съм много развълнувана, че в планетната система на Уран поне теоретично може да има условия, подходящи за живот“, казва тя.

„Също така съм много обнадежден, че данните, събрани от „Вояджър“ през 1986 г., все още се проучват и дават възможност за нови научни открития.“

Д-р Афелия Вибисоно от Института за напреднали изследвания в Дъблин, която не е участвала в работата, нарече резултатите много окуражаващи.

„Това е още един пример за това колко е важно да се позоваваме на стари данни. Защото понякога зад тях може да проблясва нещо ново, което да ни помогне да проектираме следващите космически мисии“, коментира той.

Служителят на НАСА Джейми Ясински, на когото хрумва идеята за повторно изследване на данните от измерванията на „Вояджър 2“, е уверен, че откритията му ще бъдат безценни при изпращането на всяка научна мисия до Уран.

„Разработването на някои от инструментите за бъдещите космически апарати до голяма степен се основаваше на наблюденията на „Вояджър 2“, припомня той и добавя: „Направено, оказва се сега - докато цялата планетарна система е изпитвала аномалното явление в неговата цялост.“

„Затова трябва да преосмислим как точно ще проектираме инструментите за новата мисия. Така че те да могат да събират най-точните данни, необходими за направата на открития“.

Очаква се сондата на НАСА да достигне Уран едва през 2045 г. И тогава учените се надяват да разберат доколко тези далечни ледени светове, които някога са били смятани за мъртви, могат да бъдат обитаеми.