ЕК с остра критика на банковия надзор в България

Сътресенията в банковия сектор на България от 2014 г. разкриха сериозни слабости в институциите и надзора над сектора.

Провалът на финансовите регулатори да установят сериозните проблеми в КТБ, която бе четвъртата по големина банка в България, показва, сериозни проблеми в практиките за контрол над сектора, както и недооценяване на риска от концентрация на активи.

Това понижи доверието в надзора, което пък увеличи опасенията за проблеми в други части на финансовия сектор, както и за това до каква степен може да се вярва на докладите за състоянието му, се казва в документа на ЕК.

В документа се припомня сериозното забавяне в изплащането на депозитите в КТБ, чийто лиценз беше отнет.

Преди кризата с банката докладите за състоянието й показваха голямо качество на активите й, нещо, за което последвалото разследване показа, че изобщо не е било вярно. Освен това стана ясно, че банката е давала заеми без гаранции. Проблеми е имало и с капиталовата й адекватност, припомня анализа на ЕК.

КТБ е екстремен случай, но данните показват, че подобни проблеми може да съществуват и в други банки, смятат в Брюксел.

Тези слабости могат да засегнат и други части на финансовия сектор, в частност пенсионните фондове, за които съществува риск от концентрация и инвестиции в свързани фирми.

Според работния доклад потенциалът за икономически растеж на България остава нисък

Икономическото развитие на България остава слабo в периода след кризата. След спада в икономическата активност през 2009 г., растежът се колебае около 1% годишно, като се очаква да остане непроменен в краткосрочен план. Негативно влияние освен проблемите в банковия сектор от 2014 г. оказва и политическата нестабилност. Държавните финанси също са се влошили значително през 2014 г., е отбелязано е доклада

Тъй като икономическият растеж все още е недостатъчен, за да подкрепи устойчивото възстановяване на заетостта, пазарът на труда продължава да е област на сериозно безпокойство

Безработицата остава дългосрочен проблем, преходът от училище към работа все още е проблематичен. Ниското качество на системите за образование и обучение и тяхната ограничена приложимост на пазара на труда възпрепятства набавянето на подходяща квалифицирана работна сила за икономиката. Бедността и социалното изключване остават от особено значение за България, подкрепени от високи нива на неравенство в доходите.

На фона на слабия икономически растеж и продължителната дефлация, социалният натиск, породен от нереформираните сектори, представляват заплаха за фискалната устойчивост. Без структурни реформи в пенсионната система и здравеопазването, фискалната устойчивост в средносрочен и дългосрочен план не може да бъде гарантиранa, се посочва в доклада.

Финансовото положение на някои големи държавни предприятия в секторите на енергетиката и транспорта остава нестабилно и може да доведе до натрупване на значителни условни задължения за правителството. Събираемостта на данъците продължава да бъде неефективна.

България изостава и по отношение на качеството на няколко ключови фактор за растеж. Потенциалът за растеж на страната се оценява като нисък. Структурните пречки пред растежа са съставени от една съдебна система, която не е ефективна. България е постигнала ограничен напредък в реформата на съдебната система и борбата с корупцията.

Като цяло България е постигнала ограничен напредък в изпълнението на препоръките, дадени на страната за 2014 г., се казва още в доклада.