Управителите на КТБ: БНБ и квесторите поръчково ликвидират банката
Ето какво още се посочва в обръщението на И. Зафиров, О. Русев, Г. Христов, Ал. Панталеев.
За илюстриране на интензивността и посоката на този процес ще цитираме няколко цифри:
Към 31.05.2014 г. – редовни кредити – 98,37%, 12,51% коефициент на капиталова адекватност; 14,997 млн. лв. печалба;
Към 30.06.2014 г. (след само десет дена под ръководството на БНБ) - редовни кредити – 93,24%, 10,54% коефициент на капиталова адекватност; 65,283 млн. лв. загуба;
Към 30.09.2014 г. – редовни кредити – 13,84%, 4,50% коефициент на капиталова адекватност; 375,343 млн. лв. загуба. Т. е. капиталът все още е положителен.
Ясно се вижда, че банката все още е в добро състояние и че не може да бъде срината в кратки срокове, въпреки всички усилия на БНБ и квесторите да я ликвидират поръчково. Ето защо БНБ ще приложи допълнителна обезценка на кредитите при прилагане на нова методика, приета през м. август 2014 г. Само така загубата ще нарасне със сума, която е достатъчна за постигане на крайната цел – отнемане на лиценза и ликвидиране на КТБ АД. Това ще се случи вероятно още на 20.10.2014 г., понеделник, при получаването на доклада от квесторите, или до седмица по-късно. Времето не е избрано случайно – парламент все още няма, няма и редовно правителство, а служебното правителство е с ограничени функции.
Доказателствата за целите, които се преследват, са няколко.
1. Трите одиторски компании, с които е договорен одит на активите на КТБ АД, на 05.08.2014 г. са поели ангажимент по искане на БНБ да анализират портфейла на КТБ АД и към 30.09.2014 г., като предложат обезценка на анализираните позиции. Това е съществена промяна в сравнение с първоначалната задача – анализ на кредитните досиета към 30.06.2014 г. (каквото е законовото изискване). Явно е, че изключително доброто състояние на кредитния портфейл и на капиталовите показатели на банката към 30.06.2014 г. не могат да послужат за затварянето на банката. Затова с одиторите е договорено да преоценят портфейла по нова методика, водеща до загуба, достатъчна да стопи капитала.
2. Информацията, с която разполагат одиторите, не е адекватна. Над 100 сделки все още чакат разрешение за изпълнение от наскоро създадена за целта комисия. С нарежданията за извършване на тези сделки редица кредитополучатели на банката искат да погасят своите задължения – редовни и просрочени. Тези операции изцяло биха променили в положителна посока състоянието и оценката на кредитни сделки на стойност близо 1 милиард лева и съответно биха намалили драстично обезценката на кредитния портфейл. Някои от тях чакат от четири месеца. Целта е ясна – декапитализация на банката и отнемане на лиценза.
3. Друг интересен момент, който илюстрира това намерение, е поставената на одиторите в последния момент задача за оценка на ТБ „Виктория“ ЕАД и влиянието на тази оценка върху капитала на КТБ АД. Увеличаването на разходите и намаляването на приходите на ТБ „Виктория“ по време на квестурата закономерно водят до още по-голям отрицателен резултат на тази банка. Предстоящите продажби на нейни атрактивни активи и други техники на „оздравяване“ неминуемо ще доведат до още по-голяма декапитализация на КТБ АД на консолидирана основа, тъй като драстично ще се увеличи загубата на цялата банкова група. Целта е същата – допълнителна декапитализация и отнемане на лиценза.
4. Вече е избрана банката, която ще изплаща гарантираните размери на влоговете – Банка ДСК ЕАД. Провеждат се тестове за извличане на информацията за депозантите от счетоводната система на КТБ АД и импортирането й в счетоводната система на Банка ДСК.
Отново обръщаме внимание на факта, че отнемането на лиценза на банката на база на данни, които са резултат от управлението на КТБ АД от Централната банка, противоречи на закона. Въпреки това г-н Искров се кани с помощта на Управителния съвет на БНБ да направи точно това и да ликвидира КТБ АД - въпреки готовността на основните акционери и външни инвеститори да възстановят нормалната дейност на банката, каквато възможност не им се дава вече трети месец.
Готова ли е Централната банка за последствията от това си решение върху цялата банкова система? Готово ли е настоящото правителство за последствията от това решение върху публичните финанси не само към днешна дата, но и за години напред? Готови ли са политическите сили, които искат да управляват България, за последствията върху икономиката, бюджета и инвестиционния климат?
Надяваме се на разума на политическите сили и на тези членове на Управителния съвет на БНБ, които не желаят да бъдат въвличани в изпълнението на политически поръчки, водещи до цялостно дестабилизиране на държавата, призовават управителите на КТБ.
Моля, подкрепете ни.