Откриха въздух в скала на 815 милиона години. Какво го прави специален

Когато изследват Земята в древността, учените е трябвало да разчитат на косвени доказателства, за да оценят изобилието на елементите.

„Подобно на праисторическа муха, хваната в капан в кехлибар по времето на динозаврите, реликви от земния въздушен климат, включително прах, въздушни мехурчета, морска сол, вулканична пепел и сажди от горски пожари, могат да останат хванати в капан в ледниковия лед в продължение на векове. За климатолозите тези реликви разказват история за това как климатът и атмосферата на нашата планета са се променяли през хилядолетията“, заявяват от Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) .

Въпреки че този метод наскоро дава на учените проби от въздуха от епохата Плиоцен, датираща отпреди 5 милиона години, историята на Земята датира много по-рано. Но благодарение на техника, разработена от международен екип от изследователи, учените са изследвали много по-стари проби от въздуха, което им позволява да си представят каква е била атмосферата преди 815 милиона години.

Отбелязва се, че изследователи, под ръководството на геохимика д-р Найджъл Блейми, са изследвали проби от каменна сол (халит) от сондажна сърцевина в Австралия през 2026 г. Тогава стана известно, че халитът може да съдържа малки „включвания“, тоест мънички газови мехурчета, които се намират вътре в солта.

„Смяташе се, че тези включвания са твърде малки за изучаване, но този екип успя да го направи, използвайки нов метод. Те взеха проби от халит и ги поставиха във вакуумна камера, след което смачкаха пробите на малки парченца, освобождавайки газа, затворен вътре. Този древен газ, сега свободен, беше подаден към два квадруполни масспектрометъра, за да се анализира съставът му. Използвайки тази техника, екипът успя да анализира газ, който е бил в земната атмосфера преди повече от 800 милиона години“, обяснява IFLScience.

Това откритие бе доста неочаквано, тъй като по-рано се смята, че по това време е съставлявало само около два процента от земната атмосфера.

„Това проучване е първото, което директно измерва количеството кислород във въздуха, което би позволило на първите животни да дишат. Измерихме нивата на атмосферен кислород между 10,3 и 13,4 процента, което би било достатъчно за процъфтяването на животните. За сравнение, съдържанието на кислород в земната атмосфера днес е 20,9 процента. Особено важното в това проучване е, че всъщност открихме реална проба от атмосферата, докато предишните оценки бяха направени с помощта на техники за индиректно моделиране. Имахме добра представа как да стигнем до древния въздух и е наистина вълнуващо, че интуицията ни се оказа правилна“, казва в отделно изявление професор Джон Парнел от Училището по геонауки към Университета в Абърдийн.