Откриват обновената фасада на къщата музей "Иван Вазов"

В тържеството ще вземе участие Софийски духов оркестър с изпълнения на най-обичаните български песни по текст на Иван Вазов. От знаменития балкон на поета негови стихотворения ще рецитират актьорът Янко Лозанов и 7-годишната ученичка Еми Стрезова.

Проектът по обновлението на фасадата на къщата - светиня, дело на екипа на арх. Христина Стоянова, е осъществен благодарение на изключителната подкрепа на Столична община, Министерството на културата, фирма „Реставрация” ЕАД към Министерството на културата и частни дарители.

Къщата е построена през 1895 година и в нея националният ни писател живее и работи най-дълго време, припомня главният уредник на музея на Вазов, известната ни поетеса и писателка Мирела Иванова.

Тук, на простата дървена маса, покрита със зелено сукно, той създава някои от знаковите си творби: сборниците с разкази „Видено и чуто”, „Пъстър свят” и „Утро в Банки”, поетичните книги „Легенди при Царевец” , „Под гърма на победите”, „Песни за Македония”, „Люлека ми замириса”, „Не ще загине”, комедиите „Вестникар ли?” и „Службогонци”, историческите драми „Борислав”, „Към пропаст”, „Ивайло”. Тук, в последните дни и часове от живота си, Иван Вазов работи над пиесата „Престолът”.

Още приживе най-естествено Вазовата къща се превръща в културно и обществено средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от инициаторите за превръщането й в музей. Пет години след смъртта на поета, на 28 ноември 1926 година, тя отваря врати като първия български литературен музей. Днес, близо 90 години по-късно, побрал цялата възможна протяжност и достолепие на българските времена, патината на големия дух, излъчвана от всяка вещ, картина или поздравителен адрес, музеят посреща стотиците посетители, приютява любопитството им, смирява ги в изумителната си атмосфера. Музеят е и брънка от непрекъснатостта на българската литература – първият му уредник Елин Пелин и символно, и конкретно продължава голямата разказваческа традиция. Музеят е и живо място, където Словото на Иван Вазов звучи преродено в изпълненията на българските деца.