Първолаците на тест преди първия звънец

Не става дума за изпит, а за установяване на ранни проблеми, които биха попречили на усвояването на знанията в училище и трябва да бъдат отстранени навреме. В стратегията е записано, че в момента у нас липсва механизъм за такава диагностика. В същото време документът предвижда за учениците от прогимназията и гимназията да бъдат изготвяни портфолиа, които да показват равнището им на грамотност.

Документът отчита, че много от седмокласниците са останали на равнището на езиковите си умения, които са имали до четвърти клас, когато се усвояват базови знания. Статистиката от международните оценявания сочи, че нивото на грамотността пада от четвърти до седми клас. Докато малките са на 16-о място от 48 държави в международните тестове за грамотност PIRLS, по-големите заемат едни от последните места. Пада и процентът на постижимост на основните държавни образователни изисквания, в колкото по-горен клас са учениците. В четвърти клас например около 5 на сто от хлапетата не умеят да пишат под диктовка, което доказва, че не са ограмотени. Големият проблем е, че над 50% от зрелостниците не са в състояние да развият теза и да се справят с книжовните норми. Учениците масово отговарят на въпроси със затворен отговор, в които трябва само да заграждат правилния резултат, но се затрудняват, когато трябва сами да изготвят писмени текстове.

Стратегията предвижда в овладяването на грамотността да бъдат привлечени и информационните технологии. Така например според нея трябва да падне възрастта, в която детето се запознава с азбуката чрез компютърна игра. Още между първи и четвърти клас трябва да бъдат насърчавани да четат в дигитален формат.


Четенето е загуба на време според всеки пети осмокласник. 21% от запитаните 15-годишни са дали подобен отговор, посочва стратегията за грамотността. За щастие все още надделява бройката на тийнейджърите, за които четенето е хоби - 36%. Отделно от това 48% от запитаните са споделили, че с удоволствие посещават книжарници и библиотеки. Налице е съществена разлика между половете по отношение четенето за удоволствие. Едва 17% от девойките не четат извън училище, докато при момчетата този процент е 38.

Любопитно е, че според анкетата децата четат повече списания /62%/ и вестници /57%/. Художествена литература избират едва 34%, а 30% твърдят, че прелистват научни четива. Стратегията посочва, че у нас децата, които се развличат с книги, са повече, отколкото е средният резултат за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с цели 10%.

Поне 200 лева струваха на родителите си първолаците. Покупките на учебни пособия, раници, дрехи, обувки и други принадлежности продължават с пълна сила. Всички книжарници в града не само ще работят в събота и неделя, но дори ще са с удължено работно време. Това важи и за цветарските магазини, макар в някои училища преподавателите да призоваха за дарения в подкрепа на пострадалите от наводнения, а не за букети.

Тетрадки с велики българи пускат в продажба от "БГ учебник". Те са с лика на Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Паисий Хилендарски и цар Симеон Велики и струват по 1,20 за тетрадка от 40 листа и 2,20 лв. за 80 листа. Можем да ги закупим само от книжарниците на "БГ учебник", временните им борси или пък да ги поръчаме от www.bguchebnik.com. "Стартирахме инициативата преди седмица и вече има огромен интерес от родители и ученици. През 2010 г. направихме експеримент - подарявахме при покупка на учебници тетрадка по избор с лик на фолк певица или чуждестранна звезда. За жалост, масово учениците избираха тези с чалга звезда на корицата. Ето защо сега пуснахме тетрадки с велики личности и сме много щастливи от интереса към тях", разказва Ана Георгиева от "БГ учебник".

78% от родителите на деца от 1-ви до 7-ми клас смятат, че училището трябва да възпитава и изгражда личности, а не само да дава знания по отделните предмети на хлапетата. Това сочат данните от национално представително проучване, проведено през лятото от "Глобал Метрикс" по поръчка на Център за приобщаващо образование. Според изследването комуникацията между родители и учителите е по-интензивна в началните етапи на образованието и с времето отслабва. Данните сочат, че 80% от родителите на деца между 1-ви и 4-ти клас общуват поне няколко пъти в месеца с учителя, докато при родителите с деца между 5-и и 7-ми клас този дял е 50 на сто.

Изследването сочи още, че 93 на сто от родителите са доволни от образованието, което получава детето им в общообразователните училища у нас. И дори 28% от тях споделят, че