Матура по БЕЛ 2025: Оценка „Добър“, диагноза „Критично“

Областни различия и рекорди

Най-високи резултати на матурата по БЕЛ са отчетени в София, Смолян, Варна, Пловдив и Русе. В противоположния край на класацията традиционно остават Сливен, Силистра, Шумен и Разград. Единственият регион с отбелязан ръст спрямо миналата година е Плевен.

Впечатляващо е, че почти двойно повече зрелостници в сравнение с 2024 г. са постигнали максималните 100 точки – както на втората матура, така и по БЕЛ. Освен това тази година няма нито един ученик с 0 точки на нито една от двете матури.

По-добър успех на втория зрелостен изпит

На втория държавен зрелостен изпит зрелостниците са постигнали среден успех Много добър 4,81 – значително по-висок от този по БЕЛ. И тук няма случаи на ученици с нулев резултат.

Типични затруднения на учениците

Най-честите грешки, допускани от зрелостниците, остават в областта на пунктуацията, полуслятото и разделното писане, както и употребата на пароними.

Образователната система: стабилна, но нуждаеща се от развитие

Образователният министър Красимир Вълчев подчерта, че като цяло резултатите са съпоставими с тези от предходни години, тъй като „системата е същата, както и випуските“. Основен дефицит според него остава липсата на оценка на добавената стойност – т.е. измерване на напредъка на учениците в началото и в края на образователен етап. Това е сред приоритетите за следващите месеци.

Министърът призна, че системата се справя по-добре с предаването на знания, но не и с формирането на умения. Затова и през 2025 г. е направена крачка към повече задачи, насочени именно към умения, а не към заучаване. Вълчев определи като ключово предизвикателство нуждата да се „пречупи културата на заучаване“, която се възпроизвежда чрез учебните програми и оценяването.

Научните дисциплини остават в сянка

Като основен проблем министърът посочи и ниския брой зрелостници, които избират да се явят на матура по математика, физика или химия – профили, които са критично важни за бъдещето на инженерното образование и индустриите в страната.

Външно оценяване в 4. клас

Според министъра, резултатите от външното оценяване в четвърти клас също са стабилни и остават „доста прилични“, както е било и през предходни години.

Общо 79 различни държавни зрелостни изпита са проведени тази година, съобщиха от МОН.

Представянето на резултатите продължава в рамките на официална пресконференция в Министерството.

Какво показват резултатите?

Резултатите по БЕЛ не са шокиращо ниски, но не са и високи – те потвърждават една средна, застояла картина, която не показва сериозен напредък.

Средният резултат е 57,53 точки от 100, средната оценка: Добър 4,27 по шестобалната система. Това означава, че повечето зрелостници се справят задоволително, но не превъзхождат очакванията. Успех над 4 звучи приемливо, но при национален изпит, който трябва да обобщава 12 години образование, това не говори за високо ниво на функционална грамотност.

Учениците масово грешат при пунктуацията, слято и разделно писане, не познават пароними. Това не са екзотични трудности – това са основи на грамотността. А когато основите се разпадат, не можем да градим увереност, критично мислене или култура на изразяване.

Втората матура (по избор) има по-висок среден успех – 4,81, което се дължи на факта, че учениците често избират предмети, по които се чувстват силни. По БЕЛ не може да се избяга – той е задължителен, затова е по-точен индикатор за цялостната езикова и аналитична подготовка.

Резултатите по БЕЛ са притеснително стабилни – не рухват, но и не растат. Това показва нуждата от сериозна реформа в преподаването и оценяването, ако искаме следващите поколения да пишат, разсъждават и комуникират на високо ниво.

ФрогНюз