Пеканов: България трябва по-активно да участва в търсенето на общи отговори на различните кризи

Щастлив съм, че в рамките на събитие, организирано от ПанЕвропа България и Фондация “Конрад Аденауер” - бюро София, в сътрудничество с колегите от Швеция и представителството на ЕК, имах възможност да се обърна към гостите и да споделя своята позиция по важни за бъдещето на Европа теми.

България вече 15 години е член на ЕС и трябва по-активно да участва в търсенето на общи отговори на различните кризи. В последните години многократно бяхме принудени да действаме бързо и извънредно. Общността изисква общи решения, координация, често имаме проблеми помежду си, налагат се компромиси и сътрудничество. Поради тази причина не бива да допускаме действия, които да увреждат работата и правилата, по които функционира Единният пазар.

Това може да се гарантира само с единни решения, каквито например бяха предприети по време на пандемията. За съжаление, същото не може да се каже за реакцията по време на енергийната криза. Отделни страни-членки прибегнаха до мащабни намеси, едностранно и без да се помисли за страничните ефекти от осигурената подкрепа. С подобни действия рискът от разделение на Общността нарасна, а точно това не бива да допускаме.

Тази година честваме 30 години и от създаването на единния пазар, донесъл големи икономически ползи и предимства за всички страни-членки. Отделни, некоординирани решения на дадени страни членки, рискуват да го фрагментират и разкъсат.
Общият пазар е под заплахата и от външни решения, като големия стимулативен пакет Inflation Reduction Act. Макар да е в правилна посока и да гарантира инвестиции в чисто производство и зелени, иновативни технологии, някои елементи от него будят притеснения и на тях ще трябва да търсим общ европейски отговор в следващите месеци. Трябва да останем силни и решителни в единния ни подход към всички предизвикателства, дори когато това засяга и връзките ни с някои от нашите най-близки партньори. ЕС подкрепя и защитава равните условия пред всички пазарни участници, защото ограничаването им ще означава обедняване и загуба на възможности за нашите граждани, бизнес и икономики.

Изминаха 30 години и от Договора от Маастрихт, а моментът да говорим за промени на Пакта за стабилност и растеж назря, така че да го прекроим според новите предизвикателства. Споделих с гостите на събитието, че намирам предложението на ЕК от ноември за възможност в тази посока.

Нужен е единен подход и към подобряването на нашите нови механизми като NextGenerationEU. Важен принос в тази посока имат испанското и португалско предложения за приспособяване на Механизма за възстановяване и устойчивост спрямо държавната подкрепа и удължаването на времето за изпълнение на инвестициите.

Единният подход означава и поемането на ангажименти от страна на правителствата, като например върховенството на закона. Гарантирах, че ние заставаме твърдо зад този основополагащ принцип и вярвам, че България върви в правилната посока през последните две години. Редица законодателни инициативи са заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, бяха изготвени от министър Крум Зарков и са внесени от служебното правителство в Народното събрание. Иска ми се депутатите да проявят политическа смелост и да ги приемат, като по този начин ще отправим и важен сигнал, че България е готова за Шенгенското пространство.
От своя страна други ангажименти будят притеснения и са трудни за приемане, защото засягат решения, на които се гледа като на заплаха за националния суверенитет и за жизнения стандарт на хората, чиито спомен от деиндустриализацията на България през 90-те години е още пресен.

В заключение припомних, че най-старата централна банка в света е шведската Riksbank, създадена през 1668 година, 355 години от създаването й. Институциите и нашите общи механизми за решаване на проблемите се градят бавно и с търпение. Ако го правят успешно, с времето те изграждат надеждност и доверие в тях. . И както знаем от големия шведски макроикономист Ларс Свенсон, надеждността и доверието са тези качества, които правят политиките и намесите на институциите ефективни и ги превръщат в истински инструмент за постигане на общите цели – благополучие на гражданите ни, стабилност и икономически растеж.