Петър Бояджиев: Погледнете воплите на Александър Йорданов, добрал се чрез ГЕРБ до кюфтетата в Брюксел и всичко ще ви стане ясно

За нас тогава целта беше ясна, по-бързо и по ефективно излизане от комунистическта система на организация и на управление на обществото ни. Докато много от легналите си на 9 ноември, кротки граждани на комунистическото общество, а някои и с партийни книжки под масата, се бяха събудили на 10 ноември 1989 година, силни и непримирими комунисти, имаха също ясна цел, със зъби и нокти да станат колкото може по-популярни защитници на новото време и разбира се да заемат по високи позиции в новото общество, което историята беше решила да дойде на бял свят.

Виждате разликата в подхода на двете групи.

Ами ясно е, че групата на десетоноемврийците, скрито ни мразеше, поради простият факт, че с миналият си живот ги засенчвахме в някаква степен и смятаха, че сме им конкуренти. Е, загубилите историческата битка комунисти, добре си даваха сметка за реалноста и с всички средства с които разполагаха, работеха за изграждането на антикомунистическия имидж на тези десетоноемврийци.

Виждате, че тук интересите им съвпадаха и бяха реално в общ фронт срещу нас. Нашият трезв глас много трудно успяваше да се промуши тук-там. С повечето десетоноемврийците, се познавам добре. Те не можеха да се опълчат, явно, дори се подмазваха в личните контакти, но зад гърбът ни бяха ръка за ръка с нашите врагове, които преди това ни затваряха по затвори и какво ли не още. По темата мога да пиша стотици конкретни събития, но не това сега е важното. Важното е, че те и днес са против протестите, а аз ги подкрепям безрезервно и аргументирано.

А погледнете воплите на Александър Йорданов, добрал се вече чрез ГЕРБ до кюфтетата в Брюксел и всичко ще ви стане ясно за ролята на десетоноемврийските антикомунистти за да е България днес в това окаяно състояние.

Петър Бояджиев, Фейсбук