Петър Чолаков: Дори Гешев да „жертва” Борисов, това няма да му реши проблема

Това пише Петър Чолаков в DW.

Разпитът, на който бе подложен вътрешният министър Бойко Рашков във вторник, е поредният епизод от студената война между правителството „Петков” и прокуратурата. Тя бе започната от служебните кабинети „Янев” 1 и 2. В тях основната задача на министър Рашков бе да осветява корупционните престъпения, извършени при управлението на ГЕРБ. Това, изглежда, продължава да бъде и мисията на Рашков в редовното правителство.

Гешев се готви за битка

Някои побързаха да видят маслинова клонка в букета, който смятаният за близък до „стария режим” главен прокурор поднесе на правосъдната министърка Йорданова. Знак, че Гешев е готов да потърси примирие с новата власт, която не спира да иска оставката му. Като че ли в подкрепа на това говорят и други скорошни действия на прокуратурата. Например: СГП неочаквано и с огромно закъснение поиска от БНБ проверка на серийните номера на кюлчетата и банкнотите от снимките, за които се твърди, че са правени в спалнята на бившия премиер Борисов.

Макар да показва, че е готов на сделка, главният прокурор се готви за битка. На едната му ръка може кротко да е кацнал бял гълъб, ала с другата още по-здраво стиска властовите лостове, окопава се и замисля контраатаки.

Например, прокуратурата се опита да внуши, че искането за реформи в институцията са приумица на новото правителство, която няма нищо общо с Плана за възстановяване и Брюксел. Главният прокурор успя да наложи Ясен Тодоров, негов отявлен защитник, за зам.-директор на НСС, Гешев влезе и в „битка” с МВР по въпроса за обвиняемия за аферата „Хемус” Б. Колев.

Защо Рашков не бърза с доказателствата?

Според прокуратурата, Рашков е бил поканен на „разпит”, за да аргументира твърденията си, че знае къде са парите, присвоени в аферата „Хемус”. Вместо да се смути, Рашков заяви, че 30-40% от 80 млн. лв., отделени за лот 5 на магистралата, са отивали в ръцете на ГЕРБ. Министърът обаче отново не влезе в конкретика – нямаше нито имена, нито доказателства.

Рашков обяснява липсата им с факта, че това е задължение на досъдебното производство, както и че „няма доверие в прокуратурата” – т.е. ако предостави факти, нищо чудно да отидат в ръцете на Борисов. Вероятно Рашков се опасява, че ако „разкрие картите си”, Борисов може да прикрие следите си. Възможно е и друго – лидерът на ГЕРБ да стане мишена на прокуратурата. Изглежда хипотезата на Рашков е, че „змията” (т.е. корумпираните фигури в държавното обвинение) ще се опита да откъсне опашката си, за да се спаси.

Свършеното от министър Рашков до момента не трябва да бъде подценявано. Основната слабост в поведението му е, че липсват достатъчно аргументи в подкрепа на много от твърденията, които периодично прави пред медиите. Не омаловажавам обяснението на министъра. Ала липсата на категорични доказателства фактически удължава „живота” на гнилите ябълки в институции като АПИ и прокуратурата. Забавя се орязването на пипалата на „стария режим”, на „агонията на демонтажа” не ѝ се вижда краят. Наред с всичко друго, неволно се предоставя картбланш на замесените да тръбят, че са жертви на „политически репресии”.

Това няма да спаси Гешев

Би било куриоз ако Иван Гешев успее да сключи сделка, за да спаси кожата си. Подобна договорка ще се посрещне с възмущение, ще компрометира новата власт и не е в неин интерес. Дори Гешев да реши да „жертва” Борисов, това няма да му реши проблема. Флиртът му с новата власт няма да мине. Основното, което го пази, е липсата на достатъчно мнозинство в парламента, което да преобрази институцията, която оглавява.

Новите управляващи може би могат да намерят съюзници в лицето на хората в прокуратурата, чиито ръце не са изцапани, за да започне по-бързото и ефикасно разплитане на аферите на бившия режим. Междувременно може да се реформира КПКОНПИ, да се потърси промяна на ВСС.

Информацията за злоупотреби, която Рашков изнася, работи за окончателното дискредитиране на „стария режим”, в това число на смятания за негов страж Иван Гешев. Този аспект от работата на Рашков засега се увенчава с успех. Прокурорският разпит не успя да го обезкуражи. Напротив, „отбеляза точка” срещу обвинителите. Ала вътрешния министър трябва да започне да говори по-конкретно. В противен случай рискува думите му постепенно да започнат да олекват в очите на обществото.