Петър Чолаков: Новите управляващи да избягват реваншистките действия при разграждането на модела „Борисов“

Това пише в анализ, публикуван в DW политологът Петър Чолаков.

В емоционално и въздействащо изказване депутатът от „Продължаваме Промяната“ (ПП) Христо Петров (Ицо Хазарта) разкри, че е бил заплашван. Вместо да се откаже от политиката обаче това го е мотивирало още повече да участва в нея. Малко по-късно и вътрешният министър Бойко Рашков, който периодически осветява мрачните петна в миналото на „бившия режим”, направи подобни признания.

Не познавам Христо Петров, макар и двамата да сме завършили Класическата гимназия (НГДЕК) в София. Не зная и какво е „най-ценното” за него, което е било обект на грозния опит да бъде сплашен. Но зная, че е родител и, признавам, като баща думите му ме развълнуваха. Замислих се как аз бих постъпил в такава ситуация, какво бих казал и направил.

Много предизвикателства

Заплахите, особено когато са насочени към най-съкровеното, обяснимо могат да породят страх, но също и гняв. Страхът и желанието за мъст, агресията са свързани с пъпна връв. Тъкмо тук е най-голямото предизвикателство пред „новата власт”: тя не трябва да бъде завладяна от мрачните призраци на реваншизма.

Моделът „Борисов” не може да бъде разграден успешно с „Борисовски методи”, на принципа „клин клин избива”. Да, трябва да се действа „по норматив”. В противен случай едно злополучно и корумпирано, според мнозина, управление ще бъде подменено с друго. Напред може да се върви само и единствено без отмъстителност, като стриктно се спазват духът на конституцията и законите.

Макар и задачата да бе и да остава мъчна, в 47-ия парламент бе сформирано мнозинство от четири формации и 134 депутата. Президентът Радев, който стана символ на промяната, бе преизбран. Лесно обаче може да възникне убеждението, че след като вече „юздите” на държавата са в техните, т.е. в „нашите” ръце, всичко може и трябва да бъде прекроено с един замах по „наш” образ и подобие.

Докато представителите на „стария строй”, по обясними причини, недоволстват и роптаят, новите министри са героите на деня. Някои дори биха ги нарекли „самураите на промяната”. Дали обаче е случайно, че етимологията на „министър” (от лат. minister), „герой” (гр. heros от индоевропейското *ser, срaвн. с лат. servo – защитавам, но и servio – служа, servus – роб) и „самурай” (от saburai в японски и китайски) е от „служа”?

За да се случи промяната

Общественият дълг на новото правителство е да осъществи промяната. Демонтажът на апарата на „Борисовата държава” е само аспект. Независимо дали промяната ще дойде във вида на силна редукция на повсеместната политическа корупция, въвеждане на ужасно закъснялото „електронно правителство” или трансформацията на държавните и общински болници, които в момента функционират като търговски дружества, ПП, БСП, ИТН и ДБ трябва стриктно да се ръководят от фундаменталните принципи на конституционализма на модерния свят. Това са разделението на властите, политическият плурализъм, върховенството на правото и др.

Прочее, лозунгът за „нулева корупция” звучи утопично, но ако, най-малкото, страната се откъсне от срамното място на най-корумпирана в ЕС, което според „Трансперънси интернешънъл” през 2020 си поделя с Румъния, това ще е добро начало.

Колкото и да са големи недъзите в работата на прокуратурата, ВСС и др. органи, институционалните и/или персоналните промени не трябва да бъдат реализирани чрез „трикове”, само и само „техните хора” да бъдат заменени с „наши”. Безсмислена, а и опасна е идеята КПКОНПИ да се превръща в нещо като „конкурентна прокуратура”, която да послужи за „озаптяване” на Иван Гешев. Ако институцията на главния прокурор се запази (какво точно ще се прави така и не става ясно от програмата от 120 стр. на кабинета „Петков”), трябва час по-скоро да се въведат ефективни механизми за разследване и търсене на наказателна отговорност на титуляра на тази институция, който и да е той, с цел да се сложи край на неговата недосегаемост.

Дебнещата опасност

Като гражданин и избирател съм позитивно настроен към заявката за промяна. Но като политолог съм длъжен да предупредя за дебнещата бездна, която извира от самата човешка природа. Не мога да не посоча опасността, генетически свързана с наркотичните изкушения на властта, която е помрачила достиженията на много революции.