Пращат науката ни в обора - колосални средства за развитие и иновации отиват в земеделците. Но къде е обществената реакция?

От Института по астрономия алармираха: първата радиоастрономическа наблюдателна инфраструктура в България е предвидено да се финансира от държавата по Националната пътна карта за научна инфраструктура. В края на миналия месец обаче стана ясно, че парите по проекта за 2024 година са пренасочени към земеделските производители и няма да бъдат усвоени. Тези проекти са международни, като са развивани от консорциуми, от университети и научни институти, посочиха от Института пред БНТ.

За проблема сигнализираха и от Института за молекулярна биология към БАН. "Най-вероятно ще има загуба и на кадри, които са висококвалифицирани“, обясни гл. асистент Радослав Александров - учен в Института по молекулярна биология, БАН, предаде bTV.

Вчера - на 18 декември, последва и писмо от координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Писмото казва категорично, че "всички средства от националния бюджет на Република България за 2024 г., предвидени за дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта в размер на 33 916 375 лв, са пренасочени към Държавен фонд "Земеделие".

Според Постановление №407 на Министерския съвет от 22 ноември 2024 година се пренасочват общо 125 милиона лева към земеделските производители, като от тях за сметка на разходи за научна дейност по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта се пренасочват 33 916 375 лв.

От Национална програма Фонд "Стефан Стамболов", който цели подобряване на икономическото развитие на страната чрез осигуряване на достъп на български граждани с доказан потенциал до образование във водещи чуждестранни институции за висше образование, както и последващото прилагане на опита им в България, се отрязват 5 000 000 лева.

Така почти 39 милиона лева за образование и наука отиват в земеделието.

"Изпълнението на това постановление ще засегне драстично работата на научните инфраструктури, които правят възможни съвременните фундаментални и приложни изследвания в областта на медицината, науките за живота, физиката, химията, екологията, както и в хуманитарните и социалните науки", се посочва в отвореното писмо, изпратено от координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура до министър-председателя, министъра на финансите, министъра на образованието и до еврокомисаря по иновации Екатерина Захариева.

"Парите за наука заминават при овцете (вероятно и други животни)", пише във Facebook проф. Ана Кочева от Института за български език към Българската академия на науките.

"Казано алафранга, научните изследвания, модернизацията на инфраструктурата, иновациите губят от пренасочването на средства от един джоб към друг в очевидно нефелния бюджет", посочва тя.

От ФрогНюз се свързахме с проф. Ана Кочева.

“Имаше един интервал, в който учителите получаваха по-високи заплати, отколкото учените. Тоест тези, които обучават следващите, бяха в по-несретно положение от собствените си кадри. Спомням си - имах докторантка, която работеше като учител и то в начален етап. На нея ѝ беше неудобно, когато участваше в проекти, да попълва заплатата си от училище, защото тя беше по-висока от тази на професорските", посочи тя в телефонен разговор и допълни:

"След като през последните две години нещата започнаха да си идват на мястото и започнахме лека-полека да се доближаваме до колегите си от Балканите - не казвам колегите от Европа, а от Балканите, сега изведнъж на някого наистина му се зловидя и реши да ни пререже гърлата за пореден път и да ни прати при овцете”.

Научни структури и отделни български учени възроптаха срещу орязването на средствата. Обществото ни обаче сякаш мълчи. Възмутихме се - с право, от орязването на финансирането за инвитро процедури със същото това постановление на МС. Разбрахме и проблемите в кандидатстването за процедурите - колко много хора остават без възможност за държавно финансиране заради неточни правила и рамки за кандидатстване. И с право - обществото настоява да последва промяна. Не става въпрос само за средствата, които вече бе обещано, че ще се възстановят, но и за промяна на правилата - какъвто е призивът към здравните власти от дълги години.

“Възхищавам се на хората, свързани с инвитро процедурите, които веднага скочиха", каза още проф. Кочева. "Докато при нас говорят плахи гласчета тук от там, а трябва да реагира цялата общност. Ние нямаме ресурса на зърнопроизводителите и животновъдите, не можем да тръгнем да затваряме магистрали просто защото не сме достатъчно - колкото и да е, все пак науката е елитарно занимание, кабинетно занимание. Никой няма да ни обърне внимание, ако седнем на жълтите павета, няма да ни стигнат силите да блокираме някоя магистрала. Но не това е нашата работа. Това, че сме тихи по презумпция, не означава, че наистина трябва да бъдем заврени в задния двор”, категорична е проф. Ана Кочева.

И един кратък въпрос към правителството и "бюджетарите" - щяха ли да са възможни инвитро процедурите, ако науката не беше намерила начин те да се случват, да се раждат здрави и прекрасни деца? А щяхте ли изобщо вие да четете тази статия, ако науката не беше двигателят зад създаването на устройството, на което четете, на възможностите на интернет? Дори погледнете към земеделието и животновъдството - без науката, щяха ли да съществуват много от възможностите в сектора днес?

"Напред, науката е слънце" не е празен рефрен. Едно послание към бюджетарите и политическите управленци на настоящето и бъдещето ни.

Илияна Маринкова