Празнуваме Зимния Кръстовден – денят на пречистването и отвореното небе

Според народните вярвания Зимният Кръстовден бележи края на т.нар. „Мръсни дни“ – периодът от Рождество Христово до Богоявление, в който се вярва, че хаосът и тъмните сили са по-активни.

„Мръсни“ или „некръстни“ се наричат тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои.

На този ден се извършва първият Велик водосвет в годината. Свещеникът кръщава водата, като потапя кръста в нея, а след това обикаля домовете, за да поръси със светена вода и босилек за здраве и благополучие. Смята се, че с това действие редът се възстановява, а лошите влияния биват прогонени. Ако замръзне китката на попа, годината ще бъде здрава и много плодородна.

Вярва се, че ако денят е слънчев и топъл, лятото ще бъде сухо, а реколтата – слаба. Падне ли се обаче снежен и студен ден, това е знак за пълни хамбари и много мед

Най-вълнуващата част от празника е нощта срещу Богоявление (6 януари). Народното предание разказва, че в полунощ небето се отваря и всичко засиява с небесна светлина. Вярва се, че в този магически миг животните проговарят на човешки език, а водите спират да текат и стават лековити.

Вярва се, че в полунощ небето се отваря и сам Господ застава на портата му. Старите хора казват, че който е праведен и остане буден, може да види чудото и да си пожелае нещо – ако сърцето му е чисто, молитвата му ще бъде чута от Бога и желанието ще се сбъдне.

Зимният Кръстовден е ден на строг пост. Това е време за въздържание и духовно смирение преди големия празник на следващия ден. Трапезата е скромна и изцяло постна, като традиционно на нея присъстват обредна питка, често с кръстен знак върху нея, варено жито, боб или леща, постни сарми и чушки, печена тиква и ошав.