За пред Брюксел: Гешев разследвал Борисов „най-прецизно“

Отговорите на обвинител №1 бяха публикувани късно снощи на сайта на комисията ЛИБЕ на Европейския парламент, част от която е и подгрупата.

Новите въпроси бяха зададени след второто изслушване на българските власти от подгрупата, което бе на 8 януари. И тогава, както и през август миналата година нито Борисов, нито Гешев се явиха пред евродепутатите, а след изслушването дойдоха и допълнителни въпроси. Към Гешев има питания както за преписките за записите на Борисов, снимките от спалнята му и "Барселонагейт", така и за правомощията на главния прокурор и дали и как се намесва по конкретни дела.

В отговорите се обяснява, че дори и главният прокурор не може да разгласява информация за досъдебните производства без разрешението на наблюдаващия прокурор, предава sega.bg.

Все пак от тях се разбира, че делото "Барселонагейт" на практика е на трупчета.

Прокуратурата твърди, че няма нова информация от дадената на евродепутатите през септември 2020 г.

По делото за снимките и видеозаписа от спалнята на премиера са извършени абсолютно всички възможни и необходими действия и разследването е спряно заради неразкриване на извършителя, пише прокуратурата.

За проверката за аудиозаписите обвинението информира ЕП, че задълбочен анализ е констатирал, че няма данни за извършено престъпление. Всъщност в тази проверка прокуратурата дори не си направи труда да изясни Борисов ли е записан.

"Можете ли да изясните дали техническата експертиза потвърждава, че това е гласът на премиера Борисов? Предвид големия обществен интерес към случая, това е доста важна подробност от разследването. В предишни ваши изявления сте казвали, че прокуратурата разсекретява и публикува много материали по делата в обществен интерес. Ще представите ли и техническата експертиза на записите и действията, извършени от прокуратурата по този случай?", попитаха Гешев евродепутатите. Искаха да знаят и дали се разследва търговия с влияние или злоупотреба с власт заради казаното от Борисов с записите, че дава инструкции на държавни органи.

Гешев им отговаря, че "главният прокурор и заместниците му не осъществяват ръководство и надзор по конкретни дела, поради което не бихме могли да ви предоставим исканата от вас информация по въпроси от 2 до 4 (за делата на Борисов, б.а.).

Правомощието за произнасяне по конкретен прокурорски акт по линия на надзора за законност се използва само в изключителни случаи, обяснява Гешев. Прокуратурата дава пример как през 2019 г. (тогава водена още от Сотир Цацаров) главният прокурор е отменил прекратяване на разследване в едва 8 от 36 случая. А през 2020 г. (вече Гешев) от 28 случая, главният прокурор е уважил само 9, като не е давал писмени указания за действията по разследванията. Има множество законови гаранции, че правомощията на главния прокурор не са абсолютни, уверява още Гешев.

Правителството до евродепутатите: Не знаем кои медии се финансират с европари

Правителството обяснява на ЕП, че е приело план за изпълнение на мерки за преодоляване на предизвикателствата, посочени в доклада на ЕК за върховенството на закона в България. Предвиждали се мерки за "повишаване ефективността на разследванията на корупционни престъпления и постигане на по-солидни резултати по отношение на окончателни присъди в тази област".

Хвали се и с промените в НПК, които въведоха специален прокурор, който да се занимава само с разследване на главния и неговите заместници.

Евродепутатите питаха: „Има сериозни тревоги за плурализма и свободата и собствеността на медиите в България. Има ли медии, които са финансирани директно или непряко от национални или европейски фондове и можете ли да предоставите списък на медиите, които получават фондове от ЕС?“

Правителството отговаря, че информацията за собствеността и финансирането на медиите се обявява в поддържания от Министерството на културата публичен регистър. Ведомството действа като депозитар на подадените декларации.

"Осигуряването на публичност не е свързано с извършването на анализи, като Министерството на културата не може да предостави списък на медиите, които се издържат изцяло или частично с фондове на ЕС", пише в отговорите.

За златните паспорти, които България продължава да раздава въпреки риска от наказателна процедура, отговорите гласят, че наистина страната няма намерение да се откаже от това и законът е бил променен за по-добър контрол.

"Не са обсъждани предложения изцяло да отпадне възможността за придобиване на българско гражданство по натурализация от лица, които са направили инвестиции в България. Цели се постигането на баланс, като от една страна, искаме да дадем ясен знак към Европейската комисия, че ще прекратим лошите практики на получаване на гражданство срещу инвестиции, особено такива, които не се поддържат. За съжаление, през години назад сме станали свидетели на такива лоши практики. От друга страна, желаем, ако е възможно да постигнем и консенсус, да не ограничим възможността за инвестиции в страната, доколкото в момента сме изправени пред безпрецедентна, както здравна криза, така и породена от финансово-икономическа криза. Затова искаме да видим дали бихме могли да постигнем такъв баланс, като опитаме да задълбочим възможността за получаване на право на пребиваване на чужденци срещу инвестиции, срещу много по-засилен контрол от страна на компетентните органи", оправдават се властите.