Преди 100 г. БКП, с помощта на Кремъл, опита да убие военния елит на Царска България в църквата "Св. Неделя"

Предисторията му започва на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев е убит. Погребението е определено за 16 април в 15 часа в храма „Света Неделя“, където се очаква да присъстват представители на висшия държавен и военен елит – офицери, висши чиновници, част от министрите и негово величество цар Борис III. Атентатът е замислен да се осъществи в църквата по две причини - да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. И другата е, че комунисти не са влизали в храмовете и техни хора е нямало да пострадат.

Главни действащи лица в този терористичен акт са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков. И още един човек, който може би изиграва главната роля - Петър Задгорски - клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества.

Експлозивът е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Той трябвало да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и купола на храма била поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.

Около 15 часа и 20 минути Задгорски се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора.

В атентата загиват повече висши военни, отколкото България е дала през войните.

По чиста случайност всички членове на правителството се отървават с по-леки наранявания. А главната мишена - цар Борис III - изобщо не присъства на опелото, тъй като е на погребение на убитите по време на опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак.

Въпреки че министрите и царят се спасяват, общият брой на загиналите е огромен – 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. Сред жертвите са бойци, сражавали се геройски за своята родина.

Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и множество граждани, включително жени и деца. Загиват и много общественици, сред които и столичният кмет Паскал Паскалев.

Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат в Съветския съюз.

Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко ден след атентата. Така бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП.

Делото за атентата започва на 1 май и завършва на 11 май. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27 май.

След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възобновява храма, който започва да посреща отново миряни през 1933 г.

Припомняме, че на 11.04.2025 г. българският патриарх Даниил не отслужи предварително обявената панихида за загиналите при атентата в митрополитския храм "Св. Неделя". Панихидата бе извършена от Велбъждския епископ Исаак заедно с клирици от Софийска епархия.

Даниил не отслужи и панахида за трагично загиналата 12-годишна Сияна и десетките други жертви на катастрофи, когато цялото общество бе потънало в скръб, а в много градове гражданите излязоха на протест срещу властта, която не прави достатъчно, за да спре фаталните пътни инциденти. Даниил не застана до почернените близки и всички, които са съпричастни с нещастието, плод на корупция, безхаберие и некадърност.

В края на януари 2025 година, Даниил се срещна с Митрофанова. „В сградата на Софийска св. митрополия Негово Светейшество Българският патриарх Даниил прие Н. Пр. Елеонора Митрофанова – посланик на Русия у нас", гласеше съобщението на БПЦ.

Значи Даниил има време да се среща с Митрофанова, но не и да отслужи панахидата на загиналите в „Света Неделя“? Не е ли малко срамно?