Как с игра да учим учениците да разпознават дезинформация? Факултетът по журналистика на СУ намира отговора

Сред държавите, участващи в консорциума от учени, са България, Франция, Италия, Испания, Хърватия, Гърция, Кипър, Словения, Ирландия.

Проектът беше представен на конференцията “Влиянието на фалшивите новини върху европейските демокрации” вчера във ФЖМК. Събитието е част от проект “Media Masters: Повишаване на медийната грамотност“ (CERV-2023-CITIZENS-CIV-01148165), финансиран по програма “Граждани, равенство, права и ценности” на Европейския съюз.

Проф. д-р Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика, в началото на конференцията изтъкна необходимостта от повишаване на медийната грамотност и подчерта разрушителната сила на дезинформацията. Отбеляза и възможностите за "производство" на фалшиви новини чрез изкуствен интелект.

“Играта по проекта Media Masters може да помогне на учителите при преподаването на медийна грамотност”, каза доц. Мила Серафимова.

“Голямото предизвикателство на този проект беше как да направим нещо смислено, което да работи в няколко държави едновременно”, посочи по време на събитието д-р Йордан Карапенчев, който представи мобилната апликация към проекта.

Как би протекла играта в една класна стая?

Играта има своя физически носител – голямо хартиено игрално поле, както и приложение. Идеята е чрез задаване на въпроси и отговарянето им, да бъде провокирано състезателното мислене на учениците, така че да бъде провокиран и интересът им. Много от въпросите включват гледане на снимки и видеа, стана ясно по време на конференцията. Част от въпросите засягат фалшивото съдържание, генерирано с изкуствен интелект. 

Има две възможности – играта да бъде играна от хора под 18 години и от хора над 18 години. Съответно и въпросите са различни, според възрастта. Те обхващат политически и обществени казуси, но се съобразяват с възрастта и компетентността на играчите.

Противодействието на дезинформация в ЕС

Европейският съюз осъзнава, че противодействието на дезинформация е наше задължение поне от 2014 година – от незаконното анексиране на Кримския полуостров на Украйна от Руската федерация. ЕС, с оглед потенциално опустошителното въздействие на дезинформацията върху европейските граждани, създаде платформата EUvsDisinfo през 2015 година. Основната цел на платформата е да развенчава дезинформационни съобщения, идващи от Руската федерация. Източникът на тези съобщения – Кремъл, е посочен директно на уебсайта на платформата. 

Проектът EUvsDisinfo е част от стратегическите комуникации на Европейския съюз, като създаването му е част от дейностите на работната група East StratCom за справяне с руските кампании за дезинформация и. Както платформата, така и работната група East StratCom започнаха работа през 2015 г. Създаването им беше пряко провокирано от кримските събития. През 2014 г. беше създаден Центърът за високи постижения на НАТО в областта на стратегическите комуникации (NATO StratCom COE), базиран в Рига, столицата на бившата съветска република и настоящ член на НАТО Латвия.

През 2018 година експертни работни групи на ЕС издадоха и препоръки към държавите членки за противодействие на дезинформация. Една от тези препоръки бе именно повишаване на медийната грамотност на европейските граждани.

Именно затова подобен вид иновативни академични действия имат потенциала да бъдат ключови. Играта в голямата си част е разработена, като предстои усъвършенстването ѝ.

Противодействието на дезинформация у нас

В България думата “дезинформация” не присъства в нормативните документи. Вродено задължение към противодействието ѝ нямат нито обществените медии, нито Съветът за електронни медии, нито Информационния център на Министерството на отбраната. Всички те опитват спорадични стъпки – общественото радио, както и обществената телевизия имат рубриките си за развенчаване на фалшиви новини. При БНР рубриката се нарича “БНР Проверка”, при БНТ – “Проверка на факти”. Информационният център на МО също има рубрика – “ДЕЗИНФО-РАДАР”. И докато първите две достигат до значителна аудитория, единственото институционално усилие в тази посока е крайно ограничено като масовост на разпространението. 

В законодателството ни липсва конкретен план или принцип за противодействие на дезинформация. На практика нито една институция няма отговорност към поддържане на незамърсена информационна среда. Както дезинформация е процес, който цели да разруши начина ни на живот, моралните ни устои и ценности, така и противодействието е редно да бъде процес, който желае да ги опази и подобри.

Академичните и медийните действия в тази посока са чудесен индикатор, че има разбиране за разрушителната сила на дезинформацията. Време е това разбиране да се пренесе пряко както в обществен, така и в политически план.

Илияна Маринкова