Да, срещата между украинския президент Володимир Зеленски и президента на САЩ Доналд Тръмп в Анкара премина изненадващо добре. По същество получихме всичко, на което можехме да се надяваме. Но има едно предупреждение: трябва да изчакаме срещата между Тръмп и Путин. Едва тогава можем да направим предварителни заключения, включително дали ще ни бъде издаден лиценз за ракетите „Пейтриът“.
Факт е, че преди около месец всички започнаха да забелязват промяна в позицията на САЩ (екипът на Тръмп) по отношение на Украйна. Писах тогава и просто ще го повторя сега: Вашингтон разбира, че преговорите са стигнали до задънена улица и САЩ нямат лостове за действие, за да спрат танкерния флот и следователно да принудят Путин да седне на масата за преговори.
Но за републиканците демонстрирането на слабостта на Тръмп е електорално неизгодно. Ето защо беше взето решение за промяна на реториката. И сега, на най-високо ниво в САЩ, говорят за промени на бойното поле, за предимствата на Украйна и, най-важното, за това, че Путин и Зеленски трябва да работят заедно на масата за преговори, за да разрешат мирния въпрос (макар че веднага трябва да се отбележи: преговорите на четири очи са много рисково начинание).
Ако говорим за тази промяна в реториката на САЩ, добре ли е или лошо? Отговорът е прост: по-добре е от преди, но със сигурност не става въпрос за мирни преговори.
Фактът, че този повратен момент настъпи, със сигурност е положителен. В края на краищата, поне известно време екипът на Тръмп ще бъде принуден да играе тази игра, ако не иска да си създаде проблеми с изборите (въпреки че украинският въпрос не бива да се надценява тук, особено на фона на последната ескалация в ирано-американските отношения).
Ще се присъедини ли Китай към Съединените щати в този „мирен път“? Обявено е посещението на украинския външен министър Андрей Сибига в Китай. Важно е обаче да се разбере, че то не е свързано с мирни преговори.
Пекин ще обсъжда предимно мира и участието си в преговорите с американците. За тях тези преговори не са за това чий е Донбас, а по-скоро за това как Китай ще печели от ЕС и как китайската търговия ще съществува едновременно в рамките на връзката ЕС-САЩ-Китай-Турция. Посещението на Сибига е тест дали е възможно да се постигне реално споразумение с тези хора.
В същото време, една от основните причини, поради които това посещение стана възможно, е неадекватността на Путин, който иска да разшири войната към трети страни (включително през Беларус). Следователно, Китай, от една страна, демонстрира на Путин, че позицията му може да е различна от сегашната му. От друга страна, Китай се готви за преговори със САЩ и смята, че там може да бъде повдигнат въпросът за Украйна. Затова е необходимо да бъде подготвен и за този разговор.
На фона на всичко това позицията на Путин остава непроменена: той не иска преговори, не вярва в никакви въстания в Русия и смята бензиновата криза за временно явление. И не вярва, че САЩ и Китай ще се съгласят да окажат натиск върху Русия.
Вадим Денисенко, ръководител на аналитичния център „Бизнес Капитал“
