През март ще ни проверяват отново за Шенген

Решението е взето на провелото се в петък в Брюксел заседание на работната група по шенгенските въпроси, на което присъстваха и представители на българското Министерство на вътрешните работи. Румънският първи дипломат изрази увереност, че страната ни ще отстрани пропуските и ще се представи добре при проверката през март.

Според Баконски на същото заседание е станало ясно, че Франция, Германия и Финландия имат някои резерви относно готовността на България да се присъедини към Шенген. В същото време докладът за Румъния е бил напълно положителен, а френските представители са поискали единствено време, за да го прегледат.

“С други думи, те казаха: “Нека да го прочетем подробно и да поставим въпросите, които може да възникнат”. Това е техническа процедура, която ще приключи до около 21 януари”, посочи той, като допълни, че работната група по шенгенските въпроси ще се събере отново на 28 януари.

Ден преди заседанието на работната група по шенгенските въпроси говорителят на българското Министерство на външните работи Весела Чернева увери, че забележките по отношение на сухопътната ни граница след последната проверка по никакъв начин не са драматични. Тя подчерта, че те са абсолютно постижими в рамките на срока, който сами сме си поставили – март 2011 г.

Чернева отбеляза, че вече е приет и план за действие по отношение на изпълнението на техническите критерии за членство в шенгенското пространство с 32 мерки за изпълнението, на които Министерският съвет отпусна допълнително финансиране в размер на 11 млн. лв. “Нашата увереност е, че към март България ще бъде технически готова за присъединяване към Шенген”, изтъкна говорителят на МВнР.

На експертно ниво тече непрекъснат разговор между София и Брюксел, увери още Чернева. Тя обаче не можа да отговори на въпрос дали в края на март ще се проведе още една мисия, която да оцени дали ние наистина сме покрили всички изисквания. “На този етап нямаме информация за предвидена още една проверка в края на март, която да констатира дали сме отстранили всички констатирани пропуски”, посочи тя.

“Нашата задача е да покажем, че българо-турската граница, като външна граница на ЕС, е достатъчно надеждна и може отговори на високите изисквания на всички европейски граждани”, допълни Чернева, като изтъкна, че критериите, които ние сами сме си поставили за сигурността на тази граница, са по-високи от изискванията на Шенген.

По думите на Весела Чернева техническата ни готовност е през март е условие, за да можем да започнем да разговаряме със страните-членки на Шенген, особено с онези наши партньори в рамките на ЕС, които имат известни съмнения относно присъединяването ни. От разговорите ни с унгарското председателство на ЕС оставаме с впечатлението, че наистина унгарската страна възнамерява да направи всичко, което зависи от нея, за да бъде взето решението за приемането на България в шенгенското пространство в рамките на председателството.

България и Румъния се надяваха да се присъединят към шенгенското пространство през март 2011 г., когато смятат, че ще са изпълните техническите критерии за членство. Франция обаче първа заяви, че взимането на политическото решение трябва да бъде отложено, като първо се изчака годишния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и контрол. Тази позиция бе приета и от Холандия, а резерви имат Германия, Дания и Финландия. Австрия пък поиска нов мониторинг върху двете страни след влизането им в Шенген.

На 21 декември вътрешните министри на Франция и Германия изпратиха до ЕК, белгийското и унгарското председателство писмо, в което настояват приемането на България и Румъния в Шенген да бъде отложено. Макар вземането на окончателно решение да не зависи от ЕК, за това е необходимо пълно единодушие в Европейския съвет.

Париж и Берлин мотивират искането си с недостатъчния напредък на България и Румъния по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията и реформата в съдебната система, макар да отбелязват в писмото, че формално не би трябвало да се прави връзка между присъединяването към Шенген и Механизма за сътрудничество и контрол. Авторите на писмото обръщат внимание и върху съществуващите проблеми с граничния контрол и политиката по отношение на бежанците.