Проф. Габровски за хосписа на ужасите: Тъжно е, когато деца изоставят родителите си, трябва да създадем щит

"Тъжното е, когато семейството, което е фундаментът в обществото, има проблеми", уточни той.

"Свидетели сме на тъжни сцени, когато деца оставят родителите си, необходимо е да създадем един вид щит за тези, които отпадат от семейната защита", допълни специалистът.

По думите му сред част от причините за всичко това е и, че българските пациенти не плащат достатъчно за здравеопазване. Запитан дали се присвоява голяма част от тези средства, експертът посочи, че не би използвал думата "крадене". 

"Въпросът по-скоро е дали ги използваме ефективно", аргументира се проф. Габровски. Той бе категоричен, че въпросните средства трябва да се използват ефективно.

На въпрос какво предлага като специалист, след като преди ден алармира, че че тежките травми от падания с тротинетки нарастват, медикът изтъкна, че средствата се използват абсолютно безотговорно.

"Те са с бързо ускорение и са нестабилни", категоричен бе професорът. "В случая трябва да има регулации, вече има няколко смъртни случая и драми. Освен това трябва да се ограничат в нощните часове, да се вдигне възрастта, да има диференциране на правилата за тротинетките с различна мощност, да се носят каски, да започне обществен дебат и да се въведе контрол, който на този етап е много занижен", допълни той.

Ето какво каза още професор Габровски:

"Типичен пример е тежък инсулт, който ограничава много хората в тяхната подвижност и възможността да комуникират, тежката черепно-мозъчна травма, при която пациентите много често не могат изобщо да се грижат за себе си и да имат в среден и дългосрочен план някаква самостоятелност. Има други заболявания, включително и деменцията, при които хората цялостно се променят, стават различни личности и ние вече не може да разпознаем собствените си най-близки хора. Всички тези групи от пострадали от различни видове заболявания имат нужда от много сериозна грижа, която в повечето случаи се оказва, че техните семейства трябва да полагат. И фактически от един заболял в едно семейство всъщност се разболява цялото семейство, страда цялото семейство. Огромен социален проблем, с който всеки, който се сблъска, знае колко труден за разрешаване е той. И тук трябва да има някаква форма на намеса на държавата".

И още: "Трябва да има нов тип лечебни заведения, които да са между лечебните заведения за активно лечение, каквито са повечето болници, и рехабилитационните центрове, които полагат грижа за хора с добра перспектива за възстановяване и с нуждата от кратки срокове за възстановяване. Има големи групи от хора, които страдат дългосрочно, дългосрочно ще бъдат инвалидизирани, няма да могат да се реинтегрират или частично ще могат да се реинтегрират в обществото, които представляват много голяма тежест, много голямо бреме и за близките, и за обществото. За тях трябва да има някакъв достоен начин да бъдат наистина обгрижени".