Проф. Ивайло Христов, УНСС: Дано коронакризата не се окаже опит за социално инженерство

Обществата в Европа не са подготвени за кризата, която връхлетя. В България нещата са още повече хипертрофирали. Трийсетгодишното безхаберие в момента дава своите резултати, посочи пред БНР народопсихологът и преподавател в Университета за национално и световно стопанство.

Българинът само веднъж в историята си е бил изправен пред оцеляване – в края на 14 век, по време на османското завоевание, посочи той.

„Нещата са трудни, годината, вън от съмнение, е особена, но нека не забравяме, че не сме пред сталинградската битка. Няма смисъл толкова много да се драматизират нещата и да се подхранват различни спекулативни и конспиративни теории.“

Колкото и да не искаме да го признаем – имаме нов тип нормалност. Промени се комуникацията, семиотиката на общуването, смята проф. Христов, който чисто човешки е обезпокоен от крайния резултат.

„Вече хората не се здрависват, поздравяват се едва ли не с юмруци. Това е, което страшно ме притеснява и дали за идващите поколения няма да е нормален начин за общуване. Дали няма да се въведе нов тип виждане за света, което няма нищо общо с нормалните човешки взаимоотношения. /…/

В момента сме във война, тази война е биологична, въпросът е кой е печеливш от тази война, подчерта Ивайло Христов в предаването „Преди всички“.

„Печеливш е едрият капитал, казано най-просто. Разрушаването на материално-технологическата база води до технологично обновление. Големи компании печелят страшно много от новата онлайн среда.“

Цената на работната сила става много ниска, разоряването на средния и на дребния бизнес, което се вижда в момента, благоприятства централизирането на капитала, отбеляза още проф. Христов.

„По време на война, както и сега, има масово измиране на инвалиди, на пенсионери, на едно население, което, грубо казано, „струва“ само разходи. По този начин едрият капитал е освобождаван от тази тежест и се намаляват производствените разходи.

Силно се надявам тази моя крайна прогноза да не е вярна“, коментира той и даде друг пример - с работата от вкъщи, където консумативите за сметка на работника.

Ако във времето крайният индивидуализмът на българина е помагал, сега той пречи да се създаде работещо гражданско общество, изтъкна преподавателят.

„Сега българинът ако няма реална сметка от нещо, конкретен интерес, той загърбва каузите и се затваря в дома, в себе си, в семейството. Вижда дотам, докъдето му се простира погледът. Ако се качи на по-високо дърво, ще гледа повече. Ако се качи на по-ниско дърво, гледа по-малко.“