Проф. Слатински: Зловреден дъх се носи от социалния ни организъм

Днес имах срещи с приятели.
Единият е специалист по човешки ресурси. Когато се опитва да каже на ръководители на фирми и администрации, че констатира проблем с неграмотността сред техния персонал, те го гледат недоумяващо - защо им говори очевидни и общоизвестни, банални неща, та неграмотността вече е до болка ясен и естествен факт, приет от тях като даденост.

Друг приятел е в България за няколко дни. Потресен е от елементарността на отношенията между хората из институциите - бутат се, пререждат се, говорят ти на ти, държат груб и невъзпитан език, никакво взаимно уважение, безпардонна арогантност.
Трети приятел често пътува по проекти и на запад, и на изток. Навсякъде има граждански общества, доброволци, съпричастни активисти, готови да откликнат, да помогнат, да ти съдействат, проявяват искрена благотворителност. У нас, страда той, мислят само за бичене и забърсване на проекти, нахъсени са за ударяне на кьоравото, никаква гражданска активност, нула желание да се свърши някаква общополезна работа - пасивност, користолюбие, сметкаджийство и тотално отсъствие на мислене Кой, ако не аз; кога, ако не сега!

И аз, аз също споделих с приятелите си болезненото усещане, че почти на никого не му пука за настоящето и бъдещето на България - орди от спасяващи се поединично индивиди, блуждаещи в брауново движение асоциални атоми, никаква солидарност, никой никому не помага да се направи нещо съвместно, нежелание да се върши дори това, за което ти плащат, скатаване, халтурене и шикалкаване, през пръсти и по възможно най-безхаберния начин...