Проф. Николай Слатински: Правилата служат за наказание на почтените и моралните и за лансиране на наглите и арогантните

Минавам снощи при мой колега вкъщи да му върна една книга. Отваря ми видимо изнервен. "Ела, казва, ти да й обясниш на моята дъщеря, че каквито и да са правилата в нейния университет, и абсурдни да са, и от нейна гледна точка да са безумни, и алогични да са, и церберски да са, ако иска да учи там, тя трябва да ги спазва! Какво ще стане, ако правилата не се спазват?"

Влизам неохотно, защото бързам, а и защото той на теория е прав, но моят личен опит такива правила е виждал, наложени със силата на дисциплинарната власт и без всякакво отчитане и зачитане на характера на дейността, да не говорим за некомпетентност и демонстрация на сила, че ми се е гадило от тях.

Някак съм се пръкнал свободолюбив човек и изпитвам отвращение към диктаторските уклони, вождовските напъни, самозабравящите се шефове и жадуващите репресирането на подчинените си босове. Но пък и знам колко висока е била неизменно цената на това опитване да си опазя свободата.

Ала няма как. Влизам и бързо калкулирам мислено какво да кажа на момичето, за което освен всичко друго, съм все пак някакъв авторитет. В този момент чувам как това умно и с характер момиче казва на своите родители и на мен:

- Аз съм разстроена не заради правилата, а защото те не важат за всички! Повечето от нас трябва да ги спазват, а няколко са шапка на тояга. Повечето от нас учат денонощно, а на няколко книжките са у определени хора, които ходят при преподавателите да нанасят оценките им. Повечето от нас са обект на неуважение от някои в администрацията, а пред няколко само дето не постилат червен килим като поискат нещо там.

Повечето от нас честно и почтено при изпити си правят тестовете на компютъра, а няколко предварително знаят отговорите. Повечето от нас са обект на цялата строгост на някои преподаватели, а няколко изобщо не се вясват на лекции. И излиза така, че онези, които спазваме правилата сме наивници, глупаци, тъпанари, лузъри, а тия, които не ги спазват са хитреците, тарикатите, оправните, печелившите!

Страшното са не правилата сами по себе си, колкото и идиотски и тъпи да са понякога. Страшното е друго - това, че правилата служат за наказание на почтените и моралните и за лансиране на наглите и арогантните...

Слушайки това момиче, това наше, родно дете, аз си помислих само следното - то говори за своя университет, а всъщност става дума за България - едно към едно...