Проф. Стоянович: Историята, която политиците пишат - игра на народна топка и ластик

Историкът коментира и церемонията покрай погребението на патриарх Неофит миналата събота. То премина с почести и ритуали, подобаващи за погребение на държавен глава.

Тази царственост в изпращането, аз харесвам такива неща, учудва хладна Европа и още по-хладния друг свят. Такова нещо много рядко се случва и смятам че от страна на властите, те качиха малко по-нависоко това опело, защото всеки искаше да не се посрами пред другата страна, да не е дал по-малко от себе си. И партиите, и президентът участваха в този голям публичен спектакъл с обич, но и със съзнанието, че нещо голямо си отива, и не съм сигурен, че това е само личността на патриарх Неофит, но и най-вече, че сме изпълнили една своя мечта, копнеж като нация, обясни Стоянович.

Изводите, които можем да си направим като граждани, е, че нацията имаше нужда от подобно публично припознаване. С авторитет, с нещо, което да си струва или да е автентично за българина, той да се припознае с нещо. Портрет, който иска да сложи на стената си, каза професорът.

Нямам исторически спомен с такава процесия да са изпращани български църковни глави. Изведнъж тези хора, които всъщност се ритат (политиците - б.р.), излязоха смирени, заедно и минаха през половината столица. Това е невиждано нещо, което вероятно ще бъде изучавано от психолози и от историци, допълни той.