Искането за допълнителните средства ще бъде официално представено на 18 юни по време на следващата среща на Контактната група за отбрана на Украйна (формат „Рамщайн“), където съюзниците координират военната и финансовата помощ за Киев. Темата вече е обсъждана от украинския министър на отбраната Михайло Федоров и други представители на властта в разговори с партньори от Норвегия, Швеция, Германия и Канада. Очаква се отделните държави да бъдат помолени да осигурят между 2 и 6 милиарда долара, като средствата могат да бъдат под формата на помощ или заем.

Въпросът за подкрепата за Украйна се очаква да бъде ключов и на предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара през юли, където президентът Володимир Зеленски ще участва като гост.

За тази година украинският военен бюджет възлиза на около 4,4 трилиона гривни (приблизително 85 милиарда евро), като исканите допълнителни 20 милиарда долара биха били извън този размер. Украйна отделя около 40% от своя БВП за отбрана – най-високият дял в света.

Според украинското министерство на отбраната вече са поети ангажименти за 38 милиарда долара военна помощ за 2026 г., а новото финансиране би приближило страната до целта от около 60 милиарда долара двустранна подкрепа, формулирана от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Средствата, ако бъдат осигурени, ще бъдат насочени към противовъздушна отбрана, попълване на списъка с приоритетни нужди на Украйна в рамките на натовския механизъм за закупуване на оръжие от САЩ, както и за дронове, боеприпаси, системи за електронна война, далекобойни способности и директни покупки от украинската отбранителна индустрия.

Целта е да се засили натискът върху Русия чрез продължаващи и все по-интензивни удари. През последните месеци Украйна значително е развила своите безпилотни и ракетни технологии, провеждайки многостепенни операции – от дронове с малък обсег, които затрудняват движението на фронта, до атаки по логистични и транспортни мрежи, както и удари дълбоко на руска територия срещу заводи, рафинерии и стратегически обекти. Президентът Зеленски подчертава, че украинските безпилотни системи вече действат на всички нива – от фронтовата линия до цели на стотици километри навътре в територията на противника.

Според украинската страна помощта от ключови съюзници като Германия, Норвегия и Нидерландия е изиграла важна роля за промяна на динамиката на войната.

В същото време руската страна реагира с призиви за засилване на противовъздушната отбрана. От руското външно министерство определят исканията на Киев за нова финансова помощ като „политическа самонанесена вреда“, твърдейки, че това е пореден опит за увеличаване на външното финансиране.

Украйна от своя страна настоява, че целта е да се запази инерцията на фронта преди Русия да възстанови силите си.

„Прозорецът на възможностите се затваря. Русия е бърза и адаптивна. Ако ѝ дадем време, може да загубим реалния шанс за преговори“, предупреждава източникът, добавяйки, че евентуално руско развитие на собствени ударни дронове би било сериозна заплаха за Киев.