„Демографската структура на Китай се променя, а населението постепенно намалява – това е неоспорим факт. За трудоемките индустрии замяната на хора с роботи е неизбежна“, коментира пред изданието Хуан Тие, заместник генерален мениджър на Sany Truck Manufacturing.
Демографският спад се превръща в едно от най-големите икономически предизвикателства пред Пекин. Според данни на ООН работоспособното население на Китай, което достигна около 1 милиард души през последното десетилетие, може да се свие до около 300 милиона до края на века. Това създава риск страната да загуби част от икономическото си предимство и да се отдалечи от целта си да се превърне в най-голямата икономика в света.
Затова китайските власти виждат изкуствения интелект и роботиката като начин да компенсират недостига на работна сила. През последните години Китай инсталира повече индустриални роботи от всички останали държави взети заедно и се превърна в един от водещите производители на хуманоидни машини. В Пекин и сред китайския бизнес се оформя консенсус, че т.нар. „въплътен изкуствен интелект“ – роботи, управлявани от AI системи – трябва да бъде внедряван възможно най-бързо в производството, логистиката, здравеопазването и услугите.
Правителството на Си Дзинпин активно подкрепя роботизацията. В последния си петгодишен план Китай поставя акцент върху „нови форми на работа между хора и машини“ и използването на интелигентни роботи в сфери с недостиг на кадри или опасни условия на труд.
Въпреки амбициите обаче преходът към автоматизация крие сериозни социални рискове. Китай вече се сблъсква с висока младежка безработица и огромен брой работници в т.нар. икономика на временната заетост. Според оценки около 320 милиона души работят без постоянни позиции – от високообразовани служители до нискоквалифицирани мигранти.
Една от най-големите китайски онлайн компании – JD.com – предупреди, че в бъдеще роботите могат да заменят част от близо 700-те хиляди доставчици, които работят за нея.
Основното притеснение на властите е, че бързата автоматизация може да засегне не само работници във фабрики, но и младите образовани хора в градовете. Според експерти именно тази група е най-чувствителна за социалната стабилност.
Роботите навлизат с бързи темпове
Между 2021 и 2024 г. броят на индустриалните роботи в китайските заводи се е удвоил до около 2 милиона – най-много в света. Делът на местно произведените роботи също расте – от 30% през 2020 г. до над 57% от новите инсталации през 2024 г. Пекин вече насочва огромни средства към развитието на хуманоидни роботи. Правителството планира инвестиции за около 1 трилион юана в нови технологични индустрии, сред които роботиката. Целта е още тази година в реални бизнес среди да бъдат внедрени поне 10 хиляди робота с изкуствен интелект.
Според анализатори от Morgan Stanley хуманоидните роботи могат да се превърнат в следващия голям износен сектор на Китай, подобно на развитието на електромобилите през последното десетилетие. Страната вече произвежда огромна част от хуманоидните роботи в света.
Все още обаче технологията има сериозни ограничения. Според Ерик Гуо, ръководител на китайската компания AI² Robotics, хуманоидните роботи не са достатъчно добри нито за прекалено лесни и повтарящи се задачи, нито за сложни и непредвидими ситуации.
„Апартаментите на хората са типичен пример – в момента те са прекалено трудна среда за робот“, обяснява той.
Въпреки това производителите очакват хуманоидите постепенно да поемат милиони работни места, особено при опасни или нежелани дейности.
От фабриките до ресторантите и хотелите
Роботизацията вече не се ограничава само до промишлеността. Китай започва да заменя човешкия труд и в сектора на услугите.
Големи хотелски вериги използват роботи за доставка на храна, пренасяне на багаж и част от почистването. В някои хотели автоматизацията е позволила значително намаляване на броя служители.
Компанията Linkerbot разработва роботи, които могат да изпълняват сложни задачи, включително движения на професионални готвачи. Идеята е в бъдеще клиент да може да използва робот с уменията на майстор готвач срещу заплащане.
Големият въпрос: Какво ще стане с работните места?
Икономистите предупреждават, че изкуственият интелект и автоматизацията могат да променят разпределението на доходите, като увеличат дела на капитала за сметка на труда.
„Ако капиталът започне да произвежда по-голямата част от икономическата стойност, тогава именно капиталът ще получава и по-голямата част от доходите“, коментира икономистът Цю Синчън от Пекинския университет.
Сред предлаганите решения са реформи в данъчната система, повече обучение и преквалификация на работници, както и адаптиране на социалната защита.
В същото време експертите напомнят, че технологичните революции често унищожават едни професии, но създават нови.
„Когато се появи парната машина, хората първо видяха безработицата сред занаятчиите. Трудно беше да се предвиди появата на железниците, модерните фабрики и новата средна класа“, казва Цю.
Китай изглежда няма намерение да забавя темпото. За Пекин технологичното лидерство в конкуренцията със САЩ е стратегически приоритет, а роботите се разглеждат като ключ към запазване на производственото превъзходство.
