Румен Гълъбинов за ФрогНюз: Предлага се проевро бюджет, можем да влезем в еврозоната от 1 януари 2026 г.

Това каза пред ФрогНюз икономистът Румен Гълъбинов.

"Целият въпрос с цените се преекспонира. Струва ми се, че нещата се преувеличават умишлено. Еврокампанията не се води достатъчно активно, но обратната кампания - антиеврокампанията, очевидно намира повече възможности да стигне до гражданите. Трябва да започне малко по-активен процес на разясняване на нещата на хората, за да не изпадат в излишни страхове".

Експертът не предвижда увеличение на цените на хранителните продукти след въвеждането на еврото у нас и обяснява казуса с Хърватия по следния начин:

"След влизането в еврозоната, в Хърватия започва процес на напасване и полека изравняване на цените със съседните държави. При нас това няма как да стане".

Той припомни и още една възможност пред България:

"Целта за членство в ОИСР беше 2026 г. и се надявам, че остава актуална, тъй като от това членство произтичат много ползи".

Ето цялото интервю:

От вчера имаме повече яснота около проекта на бюджет за 2025 година, който правителството ще внесе. Предвижда се прилагане на пълното швейцарско правило за всички пенсионери, увеличение на заплатите на служителите на МВР, в същото време увеличаване на максималния осигурителен доход. Има ли поводи за притеснения около този проект на бюджет?

Проектът на бюджет, който ще бъде внесен в Народното събрание, очевидно е съгласуван с европейските институции, от които зависи влизането ни еврозоната. Това е проевро бюджет. Можем да очакваме, че ще ни донесе възможността да поискаме конвергентни доклади и да получим положително становище по тях и насрочване на дата за въвеждане на еврото. Твърде възможно е тази дата да бъде 1 януари 2026 година.

В рамките на бюджетната процедура виждаме, че макроикономическите показатели, които трябва да отговарят на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната, са спазени – за 2025 година, а и за следващите 3 години напред – до 2028 включително, бюджетният дефицит ще е под 3% и даже ще слиза на 2,7% до 2,2%. Съответно, нивото на дълга, дълг “Държавно управление” към брутен вътрешен продукт, като съотношение, средно за четирите години – 2025, 2026, 2027 и 2028 г., ще бъде около 30%, което е два пъти по-ниско от Маастрихтския критерий за членство в еврозоната, който е 60%.

Прогнозите за инфлацията са да се движи между 2,4-2,6% средногодишна инфлация. Твърде възможно е в България инфлацията да е по-ниска, отколкото средната в еврозоната. Европейската централна банка вече втори път намалява основните лихви по еврото. Оттам се съживява икономическата активност за по-висок ръст на брутния вътрешен продукт, обаче това действа и проинфлационно. Вероятно е от 2025 г. ние да имаме по-ниска инфлация през цялото време, средногодишно, от тази, която е в еврозона, което пак е добре за България.

За безработицата – ние сме в групата държави в Европейския съюз със сравнително ниско ниво на безработица. Имаме фиксиран валутен курс по силата на валутния борд, който си остава същият. Имаме лихвени проценти, които ще започнат да доближават лихвените проценти на еврозоната – там лихвите вървят надолу, а при нас полека ще се покачват нагоре в следващите 4 години, като почти ще се изравнят в един момент.

В момента няма нещо, по което България да не отговаря за членство в еврозоната, включително с този бюджет. Затова мисля, че беше логично процедурата по съставянето на бюджета да бъде съгласувана с Европейската комисия, Европейската централна банка, Еврогрупата, Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) и съответно след това да бъде внесен в Народното събрание, както и стана.

Относно еврото – датата 1 януари 2026 г. е реалистична за въвеждането на валутата, така ли да разбираме?

Към днешния момент, да. Ако бюджетът бъде приет в Народното събрание до края на този месец, ще имаме възможност да поискаме конвергентните доклади, които да бъдат изготвени в рамките на следващите месец-два, след което започва същинската част по подготовката за обмяната на левовете в евро. Ще имаме повече от 6 месеца за това, което е допустим срок за техническа подготовка. Още повече – една голяма част от техническите мероприятия вече са започнали – Българската народна банка работи доста усилено. Същото важи за българските банки, въобще цялата банкова система. Търговската мрежа ще започне да слага цени на продуктите в лева и в евро например 6 месеца преди да въведем еврото. Ще има достатъчно време за всякакви организационни, технически, административни подготовки, за това българските институции да се подготвят да работят с евро, така че да се извърши същинската обмяна.

Същинската обмяна ще бъде ли успешна според Вас, предвид факта, че виждаме насаждане на страхове относно еврото? На фона на страховете, които се втълпяват, ще може ли да видим плавен организационен процес без сътресения?

Би следвало да стартира информационна кампания, която да е много активна, за да може хората да са осведомени как ще стане обмяната. А обмяната би следвало да стане лесно, защото ние сме във валутен борд с фиксиран курс и то точно към еврото, не към друга валута. Преминаваме към валутата евро, към която реално сме с фиксиран курс от много години – от повече от 20 години.

Различните спестявания или средства, които имат населението и фирмите по сметки в банките, автоматично ще бъдат превалутирани, автоматично ще се отразят новите стойности по фиксирания курс. Повтарям – курсът няма да се променя. Той е такъв в законодателството и поне за момента никой няма намерение да го променя – ако има промяна, ще се гласува промяна в закона в Народното събрание. Не виждам някой да дава такова предложение. От страна на европейските ни партньори също не е поставено такова условие – да се променя курсът на еврото, той си остава 1,95583.

Хората, които ще обменят спестяванията си в брой, трябва да се съобразят да го направят достатъчно рано – да отидат да внесат средствата в банки, където тези пари да бъдат автоматично превалутирани в евро. Освен това, ще има период на успоредна обмяна на левове в евро дори и след датата на влизането ни в еврозоната, като е възможно този период да бъде удължен. Това ще е толерантен период, в който хората, които не са успели до края на тази година да обменят парите си, да могат да ги обменят във времето.

По същия начин е редно да продължи и информационната кампания – и след приемането ни в еврозоната, защото винаги ще възникват въпроси, които към днешния ден не можем да предвидим, защото не можем да предвидим какви ситуации биха възникнали. И след въвеждането на еврото ще има нужда от разяснителна кампания, въпроси, отговори, отношение от регулаторите, от изпълнителната, от законодателната власт. Така е било и в другите държави при въвеждането на еврото.

По план е заложено, че реализирането на дейностите от информационната кампания започва 6 месеца преди индикативната дата, която обаче нямаме без положителен конвергентен доклад. И докато кампания за еврото не тече активно в момента, тази против еврото е особено активна. Посочихте какво ще се случи с превалутирането, друг въпрос, по който има много заблуда, е какво ще се случи с цените. На фона на втория бойкот на супермаркети, който тече днес, ще скочат ли цените двойно, когато приемем еврото, както ни плашат?

За да се повишават цените, трябва да има условия за това. В Хърватия се е случило следното – към момента на влизането в еврозоната една немалка част от масовите хранителни продукти в Хърватия, на стоки за ежедневна употреба, са с по-ниски цени, отколкото в съседни държави, например Италия, които тогава вече са част от еврозоната. След влизането в еврозоната, в Хърватия започва процес на напасване и полека изравняване на цените със съседните държави.

При нас това няма как да стане. Включително и в момента в България една част от стоките за масова употреба са по-скъпи от стоките например в Гърция. И това лесно може да се установи лятото – който ще отиде в Гърция на море, да влезе и да погледне какви са стоките, с какви цени са в супермаркетите в Гърция. Сигурен съм, че ще установи, че цените в България на стоки за масова консумация – например сирене, кашкавал, месо, хляб, плодове, зеленчуци – са по-високи за килограм. За други продукти пък са почти едни и същи с тези в Гърция. Няма причина цените на тези стоки в България да продължат да се увеличават неимоверно много. Същото е, ако сравняваме цените на тези стоки в България и Румъния – друга съседна държава, член на Европейски съюз, която не член на еврозоната.

Целият въпрос с цените се преекспонира. Струва ми се, че нещата се преувеличават умишлено. Еврокампанията не се води достатъчно активно, но обратната кампания - антиеврокампанията, очевидно намира повече възможности да стигне до гражданите. В момента обратната кампания получава по-голяма чуваемост и интересува хората повече, отколкото би следвало да ги ангажира еврокампанията.

Трябва да започне малко по-активен процес на разясняване на нещата на хората, за да не изпадат в излишни страхове.

Беше заложено като цел и членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2026 г., трябва ли да има повече активност и в тази посока?

Да, ние имаме да изпълняваме ангажимент за влизане в ОИСР. Тя не е ресурсна организация, там не ни искат вноски, оттам няма да вземем еврофондове, но пък е безценно ноу-хау – контакти, срещи, възможности за обмен на всяка информация. Оттам няма как да вземем програми, ресурси – няма как да се финансира строеж на нов мост или на магистрала, те не се занимават с такива неща. Целта за членство в ОИСР беше 2026 г. и се надявам, че остава актуална, тъй като от това членство произтичат много ползи.

Интервю на Илияна Маринкова