Само във Фрог: Прокарват скандално следене чрез Закона за защита при бедствия

Според промените в закона в чл. 38 се създава ал. 3:

„(3) При постъпил сигнал за физическо лице, което е изпаднало или може да изпадне в положение, поставящо в риск живота или здравето му, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мержи и/или услуги, извършват справка за данните по чл. 251, ал. 1, т. 6 от Закона за електронните съобщения. Достъпът до данните се осъществява при условията и по реда на Закона за електронните съобщения”.

Според чл. 251б. (1) от Закона за електронните съобщения:

„Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:

...

6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.”

Практически това означава, че МВР, в частност Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, ще може да изисква от мобилните оператори информация за местоположението на лица и разговорите, които те са водили чрез мобилните си телефони.

По презумция се смята, че това ще бъде използвано единствено в спасителни операции при бедствия. На практика обаче тази презумция не е записана в предложението за промяна в нормативния акт. Самото тълкувание на „положение, поставящо в риск живота или здравето” на лице може да се окаже ключово при евентуални злоупотреби с правомощията, които МВР ще придобие със закона.

Фрогнюз потърси мнението на адвокат Николай Хаджигенов по спорните текстове.

„При всички положения този текст трябва да се прецизира и да стане ясно, че се говори за бедствие. Ако правилно си спомням, такъв текст имаше вече внесен като предложение за промени в Закона за електронните съобщения. Там също направи впечатление, че се създаваше шанс за огромни злоупотреби. Реално ние можем да кажем, че животът на някого е поставен в риск и на това основание да му се следи телефона”, коментира юристът. По думите му идеята на новите текстове може да бъде именно това следене, а не спасяването на бедстващи хора.

Мнението на юристът се потвърждава и от справка в предложенията за промени в Закона за електронните съобщения, приети на първо четене през май месец тази година. Тогава текстовете, предложени от Министерския съвет, предвиждаха възможност за злоупотреби с информацията, предоставена от мобилните оператори. Според приетите тогава поправки МВР можеше да изисква данни за лица, за които „има обосновано предлоложение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление”.

Тогава обществената реакция бе особено остра, тъй като по този начин на полицията се даваше възможност за следят когото решат чрез свое „обосновано предположение”.

„Така написани текстовете в Закона за защита при бедствията могат да предизвикат спорове. Вероятно те трябва да се прецизират и да се поставят примери за обосновано предположение кога лицето може да бъде издирвано при бедстване”, коментира пред фрог юристът и депутат от Реформаторския блок Петър Славов. Той потвърди, че спорните текстове от Закона за електронните съобщения все още не са приети на второ четене, а в парламентът са внесени предложения за редакция на текстовете, които да изключат възможността за неправомерно следене.

Дали обаче такова няма да бъде прокарано чрез иначе необходимите промени в Закона за защита при бедствия?