В сърцето на смъртта: Говори жител на Ухан

Глобалната истерия покрай новата и опасна зараза се увеличава правопропорционално на жертвите. Всички се питат - това ли е новото нещо, което ще умори човечеството. Смъртните случаи продължават да растат, а вчера СЗО обяви и извънредно положение. Заразени има вече в 18 държави и всяка страна гледа да укрепи собствения си покрив, за да не стане по-лошо. Но никой не се пита: Как живеят хората там, в Ухан - огнището на заразата. Мястото, от което тръгна всичко.

“Трябва да разберете сериозността на ситуацията и реалните условия, в които сме принудени да живеем в Ухан. В момента целият град е блокиран - абсолютно цялата транспортна мрежа не функционира. Затворени са всички бензиностанции. И у мен изникват някои въпроси - например, как да отида до болницата, ако имам високо кръвно? Как? Да се обадя на спешния телефон? Не работи, може да опитате. Дава заето.”

Така започва една изповед. Изповедта на жител на град Ухан, който иска само едно - разбиране. Защото там, в сърцето на смъртта, се живее изключително трудно. Опитът да се ограничи епидиемията от коронавируса е превърнала Ухан в затвор за неговите жители.

“Ако искам да отида до болницата, за да проверят дали не съм заразен с уханската пневмония, няма да мога. Болниците са пълни. Редиш се на безкрайни опашки, а прегледът ти може да се случи едва след часове висене. Ако изобщо успееш да се вредиш. Дори да не си бил заразен, вероятно е да хванеш коронавирус само заради чакането си там. С очите си видях как ден преди да затворят целия град в града имаше хора, които се разхождаха без маски, играеха игри, комуникираха по между си. Какво правеше местната управа тогава? Нямаха ли информация като официални представители на властта? Ако са имали информация от първа ръка, защо не са предприели никакви действия?”

“Едва когато затвориха града, по улицата започнаха да се раздават листовки с информация как да се предпазим”

Който не се учи от историята, е обречен да повтаря грешките й.

Да, нещата приличат страшно много на онзи априлски ден през 1986 година, който беляза света завинаги. Онази авария, която СССР се опита да скрие. Китай също е комунистическа държава. Явно руският империализъм е заразен. Защото, оказва се, много по-ценно е да запазиш доброто си име, отколкото живота на хората.

“Здравната система е напълно парализирана. Цари пълен хаос. Ако отидеш в болницата, ще ти дадат просто някакво противовъзпалително лекарство или хормонална инжекция и ще те пратят у вас. Оставят те да си умреш. Ако си със здрава имунна система, може и да успееш да оцелееш след болестта. Ако ли не - дотам си. Най-лошото е, че “подозрителните случаи” са си почти потвърдени, но болниците изчерпват тестовете си или просто нямат достатъчно голям ресурс. Просто ти казват да се прибереш вкъщи и да се изолираш. Искам да попитам - има ли друга подобна страна в света, в която да се случват такива глупости? Ако си заразен, би трябвало да получи лекарска помощ, нали така?”

“Ухан е като ада в момента. Беше едно прекрасно и цивилизовано място. Плановете бяха нашият град да стане като Ню Йорк. Как изглежда сега? Хората падат мъртви по улиците, видеата са във всички социални мрежи. Това се случва навръх Китайската нова година”

“Ние, младите хора в Китай не сме с промити мозъци, не сме глупави. Много добре знаем какво представлява тази страна. Просто нямаме средствата, властта и човешкия ресурс да променим нещата. Не можем да победим танковете. Искам просто това видео да достигне до повече хора, за да може китайското правителство да понесе отговорността си. Давате някакви инструкции от слънчев остров, далеч оттук. Е, майната ви!”