На седми избори за 3 години. Спиралата започна още през пролетта на 2021 г.

Вероятно вотът ще бъде през октомври, когато трябва да отидем отново до урните и да посочим кои да бъдат членовете на 51-вото Народно събрание.

Спиралата от предсрочни парламентарни избори започна през пролетта на 2021 г. след третото правителство на Бойко Борисов.

На 4 април бяха последните редовни избори за депутати от 45-ото Народно събрание, а „Има такъв народ“ дебютираха на политическата сцена, като станаха втори.

Този парламент не излъчи редовна власт, а животът му продължи точно 26 дни.

Три месеца по-късно отново гласувахме за 46-то Народно събрание, но и този парламент не излъчи правителство и се разпусна след 56 дни.

Така 2021 г. стана рекордна с три предсрочни избора за парламент. Третият беше на 14 ноември. Това Народно събрание гласува правителството на Кирил Петков.

 
На 2 октомври 2022 г. предсрочно гласувахме за 48-мото Народно събрание, което три дни не успя да си избере председател. Не излъчи и правителство и работи общо 107 дни.

На 2 април 2023 г. гласувахме за 49-то Народно събрание, което с втория мандат излъчи първото ротационно правителство „Денков-Габриел“, промени Конституцията и според нея продължи да съществува, въпреки че ротацията не се състоя.

Този парламент работи 433 дни или до встъпването в длъжност на 50-тия. Той, по новите правила, ще работи докато изберем новото 51-во народно събрание.

Държавният глава следва да избере нов служебен премиер, който да предложи състав на правителство, което да подготви и проведе новия вот.

Кратък беше разговорът между държавния глава и ИТН. Срещата продължи само 30 минути, пише БНТ. Президентът заяви, че отиването на поредни избори поставя под съмнение дали правилно функционира парламентарната държава у нас. От ИТН заявиха, че са направили всичко по силите си за реализация на третия мандат. Имали са допирни точки с парламентарните партии, с които са провели консултации, но така и не са получили нужната подкрепа.

Държавният глава Румен Радев благодари на ИТН за усилията да реализират третия мандат в една много сложна политическа обстановка:

"Спиралата от избори без резултат продължава да се завихря и това вече не само предизвиква раздразнение, но и отключва редица деструктивни процеси - блокаж на редица институции, отчуждение на гражданите от демократичния механизъм на изборите и дори съмнения в парламентаризма като ефективна форма на функциониране на държавата".

Президентът призова партиите бързо да си научат урока от провала на 50-ия Парламент:

"Решението на тази вече твърде дълго продължила политическа криза е в ръцете на партиите и всички ние очакваме те да приемат, че основите на една успешна управленска коалиция се коват не след изборите, а преди тях. И затова апелирам за съдържателен политически дебат и честна игра в предстоящите седмици".

От ИТН все пак отчетоха нещо положително от проведените консултации.

Тошко Йорданов - зам.-председател на ИТН: "Ако има някакъв позитивизъм в това, което се случи, е че в крайна сметка ние разговаряхме с всички партии, без една. Нито при първия мандат се разговаря с всички партии, да не говорим за втория. В някаква степен се постави някаква основа на чуваемост. Установихме, че що се отнася до целите, нямаме особени различия. Разбира се политическата мъдрост не достигна на една партия да вземе в момента решение".

На ход сега е отново президентът, който трябва да определи новия служебен премиер.

Румен Радев - президент на Република България: "Списъкът с възможните министър-председатели или така наречената "домова книга" става още по-къс и разбира се, частично се обнови с избора на г-жа Рая Назарян за председател на НС. Тя е и единственият потенциален кандидат за премиер, с когото не съм обсъждал възможностите за съставяне на правителство и ще я поканя още днес за този разговор".

Разговорът беше кратък, отговорът предизвестен.

Рая Назарян - председател на НС: "Аз пред него препотвърдих моята позиция, която заявих преди дни, а именно, че ярки политически фигури няма да допринесат нито за добрия тон и добрия диалог между партиите в една предизборна кампания, която трябва да продължи, нито ще повишат доверието в политическия процес. Защото въпросът е важен именно за избирателната активност и най-вече за връщане на доверието в политическите процеси. Най-важното за един служебен премиер е именно да осигури честни и прозрачни избори".

Досега от списъка с възможни кандидати за премиер единствено Главчев е потвърдил, че може да продължи да бъде начело на служебно правителство. БСП обаче очакват ново лице за служебен министър-председател.

Атанас Зафиров - и.ф. председател на БСП: "При всички положения служебният премиер ще е нов. А какво ще е името ми е трудно да кажа, това ще е в компетенциите на президента. Изборите са възможно най-лошият сценарии, за съжаление 7-и поред избори за 2 години показват наистина тежката политическа криза, в която се намираме, тя е проекция и на състоянието на българското общество".

В позиция от "Възраждане" посочиха, че след провала на третия мандат, сега има два въпроса, а именно - кога ще бъдат изборите и кой ще бъде новият служебен министър-председател. И допълват, че и двете решения зависят изцяло от държавния глава.

От ПП-ДБ и ДПС запазиха мълчание. От ИТН хвърлиха вината за очертаващата се криза с избора на нов служебен премиер върху партиите, променили Конституцията.

Тошко Йорданов - зам.-председател на ИТН: "Ние бяхме против промените в Конституцията и които са правили промени, да си носят отговорността за ситуацията, в която се намираме."

Според Конституцията президентът трябва с един указ да назначи служебен кабинет и да насрочи дата за предсрочни избори.