В Швейцария ядрените бункери са повече, от която и да е друга държава?

 Днес всеки от тях има право и възможност да получи място - един квадратен метър - в подземен бункер. „Гардиън“ разказва как Швейцария стана световен лидер по брой подобни бункери и как други европейски страни се опитват да я настигнат.

Швейцария, която е неутрална повече от 200 години, е световен лидер по брой отбранителни бункери на глава от населението. В страна с по-малко от девет милиона души население са построени над 370 000 приюта, вариращи по размер от еднофамилни приюти до гигантски, които могат да поберат хиляди хора. Те би трябвало да защитават цивилното население, включително в случай на ядрена война, като осигуряват подслон до две седмици.

От началото на 60-те години на миналия век Швейцария изисква бункери да се строят до всички нови жилищни сгради. Ако не е възможно да се обзаведе отделен подслон в къщата, е необходимо да се направи принос за поддръжката на близък обществен бункер. Цената на човек е приблизително от 1500 до 3000 франка, в зависимост от размера на бункера. Тези разходи падат върху плещите на предприемачите и собствениците на имоти.

Гийом Верген, заместник-началник на службата за гражданска защита на кантон Женева, нарича бункерите „неразделна част от швейцарската идентичност“. Във военната история на страната планините и подземните пространства винаги са били разглеждани като безопасни места, потвърждава историкът Силвия Бергер. Още през 19-ти век швейцарски генерали решили да построят укрепления в Алпите, за да може армията да се оттегли там в случай на нашествие. Тези укрепления са били реновирани по време на Втората световна война. Но опустошителните бомбардировки на европейски градове принудиха швейцарските власти да помислят за защитата не само на военните, но и на цивилните. Студената война, която започна след Втората световна война, направи тази задача още по-важна.

Така в Швейцария е приет законът за цивилните бункери. Най-големият от тях е Зоненберг в Люцерн. Това е пътен тунел, който може да бъде превърнат в подслон сравнително бързо. Построен е през 70-те години на миналия век и е проектиран да побере 20 хиляди души. Тунелът съдържал бетонни врати с дебелина метър и половина, проектирани да се затварят в случай на ядрена атака или причинена от човека катастрофа, както и команден център с двуетажни легла, сухи тоалетни, вода, консервирана храна и тонове други провизии за оцеляване. Командният център разполагаше с кухня и медицински отсек, оборудван с единствения душ в целия бункер.

Предполагаше се, че в случай на заплаха, Зоненберг може да бъде превърнат от тунел в бункер в рамките на две седмици. Но единствените упражнения, проведени през 1987 г., показаха, че тези изчисления не са били напълно верни. Аварийно-спасителните екипи успяха да разположат само част от необходимата инфраструктура и не успяха да затворят напълно една от четирите бетонни врати, което обезсмисли защитната функция на Зоненберг. В Швейцария започна дебат дали си струва да се харчат ресурси за поддържането на такъв огромен бункер в готовност. Около 15 години по-късно капацитетът му е намален от 20 на 2000 души, а в командния център е открит музей.

През 60-те години на миналия век, когато за първи път се появи изискването за изграждане на бункери в новите домове, швейцарците разбраха неговата практичност. Но през 70-те и 80-те години на миналия век движенията за мир започнаха да набират скорост и хората започнаха да поставят под въпрос необходимостта и практичността на бункерите. Ще защитят ли наистина от последиците от ядрена война? Защо изобщо се нуждаем от такава защита, ако светът навън е разрушен? Дали бункерите приближават ядрената война, като подкопават убеждението, че тя е оцеляема? Отвличат ли вниманието от усилията за предотвратяване на конфликти?

Тези дебати се засилваха и отшумяваха в зависимост от това как обществото възприемаше заплахите. През 2011 г. швейцарският парламент обсъждаше отказването от изграждането на цивилни убежища, но след ядрената авария във Фукушима остави нещата такива, каквито са били. Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. имаше подобно въздействие върху общественото мнение. Загрижени швейцарци погрешно започнали да пишат и да се обаждат в музея „Соненберг“, питайки в кой бункер да отидат. Директорката на музея и екскурзоводката Зора Шелберг, която отговаряше на обажданията и съобщенията им, осъзна, че са объркали музея със службата за гражданска защита.

Луи-Анри Делараджа, ръководител на гражданската защита в кантона Во на границата с Франция, заяви пред Ройтерс, че дори французите са им се обадили след руската инвазия в Украйна, молейки за подслон. „Изведнъж се оказахме в изключително голямо търсене. Хората искаха да знаят къде са бункерите, дали са подготвени, кои от тях имат места“, каза Делараж, добавяйки, че заявките от френски граждани е трябвало да бъдат отхвърляни.

В продължение на 63 години швейцарците са похарчили над 13 милиарда долара за изграждане на бункери. На фона на конфликта в Украйна, те са по-склонни да ги гледат не като бреме, загуба на време или добро място за съхранение на винарска изба, а като привилегия, казва Зора Шелберг. Тя вече е забелязала промяна в настроението сред посетителите на музея „Соненберг“. „До 2022 г. по-голямата част от населението и дори някои политици смятаха приютите за ненужни. „И това определено се промени“, съгласява се Даниел Жорди, един от ръководителите на Федералната служба за гражданска защита на Швейцария.

Отношението към убежището се е променило и в други европейски страни, които се готвят да отблъснат руската агресия, като същевременно отслабват военната и дипломатическата подкрепа на САЩ. Финландия съобщи , че бомбоубежищата ѝ ще бъдат достатъчни за 85% от населението на страната. Швеция е готова да настани 67% от жителите си в тях. Норвегия планира да възобнови изграждането на бункери във всеки нов дом, което беше спряно през 1998 г. Германия, която има по-малко от 1000 обществени приюта, обмисля да насърчи хората да си строят свои собствени. В Испания обемът на строителството на частни бункери се е увеличил с 200% от 2022 г. насам .

По материали от чуждия печат