Днешният ден отново донесе тежки катастрофи
Само в рамките на няколко часа два тежки пътни инцидента отнеха човешки живот и раниха още седем души.
Край контролно-пропускателния пункт „Босна“ на пътя Бургас – Малко Търново при челен сблъсък между два автомобила загина 51-годишен мъж от село Крушевец. Другият шофьор – 65-годишен мъж от Бургас – беше транспортиран в УМБАЛ – Бургас с политравма и опасност за живота.
Няколко часа по-късно по пътя Скравена – Ботевград шестима работници пострадаха при челен удар между тир и микробус.
По първоначални данни няма тежко ранени, но движението беше напълно ограничено, а трафикът пренасочен по обходни маршрути. Пробите за алкохол и наркотици на водача на тира са отрицателни, а резултатите от тестовете на шофьора на микробуса все още се очакват.
След „Тракия“ – още трагедии и инциденти с мантинели
Само преди дни автомагистрала „Тракия“ стана сцена на една от най-тежките катастрофи това лято. Тир мина през мантинелата и навлезе в насрещното движение, удари челно лек автомобил, в който пътуваха петима души.
При удара загинаха две деца и бащата на едното от тях. Треньор от футболен клуб „Славия“ и съпругата му оцеляха, но получиха тежки травми. Жената продължава лечението си в тежко състояние.
Докато движението по автомагистрала „Тракия“ беше отклонено заради тежката катастрофа, в същия ден на пътя Айтос – Карнобат, между селата Кликач и Чукарка, лек автомобил със сливенска регистрация излезе от пътя и се удари в крайпътно дърво. На място загинаха две жени.
На 25 юни, ден след трагедията на автомагистрала „Тракия, на друга магистрала – „Струма“, край разклона за Мало Бучино, цистерна, движеща се в посока Перник, разкъса разделителната мантинела и навлезе в насрещното платно. Последва удар с лек автомобил, при който пострада 39-годишен мъж. Той беше транспортиран в „Пирогов“.
Тази сутрин тежкотоварен камион премина през мантинела и се вряза в къща в монтанското село Липен. Кабината разруши носеща стена и част от покрива на сградата. По чудо никой не пострада.
Заради ремонта на главния път Е-79 през Липен преминава интензивен тежкотоварен трафик към и от Дунав мост 2. Местните жители отдавна настояват за постоянен контрол и мерки за безопасност, но без резултат.
„Челопешко шосе“ – трагедията, която още не е приключила
На 5 юни тежка катастрофа на „Челопешко шосе“ в София отне живота на четирима души. Разследващите работят по версията, че двамата водачи са участвали в незаконна гонка и са управлявали автомобилите си със скорост над 150 км/ч. При сблъсъка единият автомобил се удря в другия, след което се врязва в автобус на градския транспорт, който се преобръща.
При инцидента пострадаха 13 души, осем от които бяха в тежко състояние. Сред ранените имаше и деца. Автомобилът, ударил автобуса, се запали след катастрофата, а според прокуратурата бързата намеса на пожарникарите е предотвратила още по-тежки последици за пътниците в автобуса.
По случая бяха повдигнати обвинения срещу двамата водачи за причиняване на смърт с евентуален умисъл. Разследването продължава.
След всяка трагедия следват обещания. След това идва следващата
След почти всяка тежка катастрофа институциите обещават повече контрол, проверки, ремонти, анализи и законодателни промени. Следват огледи, експертизи и проверки.
Междувременно обаче идва следващата катастрофа.
Не всички тези инциденти имат една и съща причина. Някъде предстои да се установи човешка грешка, другаде – техническа неизправност или нарушение. Но натрупването им поставя по-голям въпрос – има ли работеща система за превенция, която да намалява риска, преди да се стигне до поредната трагедия?
Защото когато за няколко седмици загиват деца, хора остават с инвалидизиращи травми, камиони преминават през мантинели и се врязват в къщи, а почти всеки ден новините започват с поредната тежка катастрофа, проблемът вече трудно може да бъде обяснен само с отделни инциденти.
Дали става дума за инфраструктура, контрол, организация на движението, поведението на шофьорите или за комбинация от всички тези фактори, ще показват отделните разследвания. Големият въпрос обаче остава един – защо реакцията почти винаги идва след трагедията, а не преди нея.
