Следователка осъди прокуратурата за 60 бона

Обезщетението е заради образуваното срещу Шарланджиева, след това прекратено, възобновено и отново прекратено разследване за престъпление срещу правосъдието. Тя беше едно от замесените лица в скандала от 2007 г. между тогавашния шеф на следствието Ангел Александров и Румен Овчаров.

През 2006 г. Овчаров беше министър на икономиката, а негов заместник беше сегашната лидерка на БСП Корнелия Нинова. По същото време започнаха и делата срещу бившия шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров, а с разследване на злоупотребите в дружеството се занимаваше Шарланджиева. Скандалът избухна, след като Ангел Александров поиска Шарланджиева да бъде уволнена, защото изнасяла данни към собственика на фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев и осуетила разследване срещу него за пране на 500 000 евро. Тогава от подслушвани разговори на Георгиев стана ясно, че той е говорил с Шарланджиева и Нинова преди всеки негов разпит като свидетел по делото за пране на пари срещу Валентин Димитров и показанията му били нагласявани според доказателствата, с които разполага следствието.

Доказателства срещу следователката и Нинова обаче не бяха събрани и досъдебното производство срещу тях беше прекратено през 2008 г. Пет години по-късно разследването срещу Шарланджиева беше възобновено и тя стана обвиняема. През 2014 г. прокуратурата отново прекрати разследването, като обвинителен акт не е внасян в съда, а в края на годината Висшият съдебен съвет възстанови Шарланджиева на работа като следовател.

В исковата си молба до СГС Шарланджиева е представила и справка от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, от която става ясно, че през 2013 г. тя е била подслушвана незаконно. Следователката е искала да бъде обезщетена с 80 000 лева за повдигнатото обвинение и с 10 000 лева за незаконното подслушване, като описва подобно преживяванията си през осемте години до последното прекратяване на делото.

Особено внимание в решението на съда е отделено на призоваването на Шарланджиева в прокуратурата, за да й бъде предявено обвинението на 23 април 2013 г. Тогава тя не се явила, защото била в отпуск по болест и не се чувствала добре. След два дни била приета и в болница с хипертония, като на 26 април била изписана. На 9 май следовател разпоредил принудителното й довеждане, но не била открита на адреса си. Същия ден 14-годишната й дъщеря се обадила от автобусна спирка на връщане от училище и казала, че не се чувства добре.

Шарланджиева решила да вземе такси и да прибере детето, но в момента, в който се качила, полицаи я свалили от колата и я откарали в полицейско управление. Тогава следователката окончателно се убедила, че е подслушвана заради светкавичната реакция по задържането й.

„Особена укоримост заслужават предприетите от представители на ответника действия по ненадейно и незабавно задържане на висш магистрат в присъствието на непълнолетното му дете, на обществено място и по унизителен за лицето начин. Характерът на „длъжностното престъпление“ не предполага действия в спешен порядък, с цел привличане като обвиняем. Отделно от това, ситуацията, в която е било предприето напускане на дома от ищцата е било в изпълнение на родителски задължения за оказване на помощ и грижа за непълнолетната й дъщеря“, пише в решението си съдия Стилияна Григорова.

Впоследствие било установено, че исканията за подслушване на Шарланджиева са били необосновани, прилагането им надхвърлило законовия двумесечен срок и в тях нямало доказателства, които да я уличат в престъпление. Следователката започнала да избягва общуване по телефона, ограничила много контактите си, колегите й я избягвали и чувствала, че професионалният й авторите е сринат. В исковата си молба Шарланджиева казва, че и до днес не била спокойна, защото има законова възможност главният прокурор да поиска възобновяване на делото срещу нея.

"Действително, обвинителен акт в съд не е изготвян и внасян в съд, взета е най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, формалната висящност на наказателното производство не е продължителна, но нанесените поражения от наказателното преследване са оставили незаличим отпечатък върху авторитета на Шарланджиева сред колегите й и репутацията й в обществото.

Печалната й „известност“ като „следовател, разпънал „чадър“ над разследвано за пране на пари лице“ провокира недоверие към личността й, включително от страна на магистрати“, се казва още в решението на съда. С него съдия Григорова намира за справедливо да уважи иска на следователката до 60 000 лева, като казва, че е взела предвид значимостта на случая и широкия медиен отзвук. На Шарланджиева са присъдени и близо 2600 лева разноски.

Решението на СГС не е окончателно и вече е обжалвано пред Софийския апелативен съд.