Сняг падна на най-сухото място на Земята и смая учените

Изображението на покрития със сняг пустинен пейзаж е заснето от спътника Terra на НАСА. Явлението е от особен интерес за учените, предвид географията на пустинята, която е повлияна от ефекта на дъждовната сянка на Чилийските Анди.

Пустинята Атакама, разположена между Андите и тихоокеанското крайбрежие на Чили, е изключително суха поради няколко фактора, най-вече заради ефекта на дъждовната сянка, създаден от Андите.

Докато влажният въздух от Тихия океан се издига над планинската верига, той се охлажда и губи голяма част от влагата си. Когато въздухът се спусне в Атакама, той вече е лишен от влага, създавайки сух, практически безжизнен пейзаж.

Друг основен фактор, допринасящ за безводието на пустинята, е Хумболтовото течение, което носи студена вода от южния океан покрай чилийското крайбрежие. Това студено течение потиска образуването на дъждовни облаци, което води до много малко валежи в региона всяка година. В резултат на това Атакама е място, където дори най-малкият намек за влага, като например скорошен снеговалеж, е истинско събитие.

Снеговалежите в пустинята Атакама са резултат от проникване на студен циклон в сухия регион. Студените циклони са системи с ниско налягане, които могат да донесат валежи под формата на сняг или дъжд в региони, където подобно време е рядкост. Метеоролозите отбелязват, че подобни циклони са рядкост в Атакама, но могат да се появят при определени атмосферни условия.

Тези циклони, когато се образуват, имат значителен охлаждащ ефект върху атмосферата, карайки влагата да кондензира и да пада под формата на сняг. Фактът, че тази снежна буря се е случила в пустинята Атакама, подчертава динамичния характер на метеорологичните системи на Земята и потенциала за по-непредсказуеми метеорологични модели поради изменението на климата. Въпреки че снеговалежите са рядкост в региона, това събитие служи като напомняне за възможността за редки и екстремни метеорологични явления дори в най-сухите условия.

Въпреки че Сахара днес е пустиня, се очаква тя да се раззелени отново след около 15 000 години.