Социологът Елена Дариева: Финансите най-живо тревожат българите. Нужно е успокоение по темата

По думите й е опасно, "когато говорим за парите на държавата да се борави с непроверени факти". Експертът уточни, че в началото на месеца се говорело за дупка от 18 млрд. лв., "от опозицията контрираха, че не отговаря на истината, а управляващите вече говорят за подобряване на бюджетното салдо, а не за дефицит".

"Противопоставянето усложнява задачата. Бяха противопоставени големи групи - на държавните служители срещу тази на частниците и беше предложено държавните да си плащат осигуровките с цел изравняване на средната работна заплата (СРЗ). Данни на икономистите за третото тримесечие за СРЗ показват, че в частния сектор заплата е била с 35% по-ниска от държавния сектор. Нещо, което създава напрежение между тези две големи групи хора. От друга страна стои интересът на съсловията – учители, здравни работници и др., които разчитат на бюджета за заплата", посочи Дариева.

Специалистът алармира, че проучвания от последния месец на социологическата агенция, в която работи, недвусмислено демонстрират, че икономическите тревоги сред българите са доминиращи в обществото и надхвърлят тревогите за състояние на политическия живот или други.

"Финансите най-живо и остро тревожат българските граждани. Нужно е успокоение по темата, защото публичните финанси са щекотлив въпрос и да се говори внимателно", поясни тя.

И допълни, че през бюджета "лесно виждаме браншовата база на властта, на какво разчита, за да укрепи своето управление":

"Купува си спокойствие - виждаме увеличение в парите на МВР, служби за сигурност, ДАНС и други силови структури."

Социологът изрази мнение и относно инициативата на ГЕРБ за пълна забрана на вейпове:

"Дебат по темата е наложителен, за да не стигнем до казуса с райския газ – имаме забрана, но в Студентски град тя не действа. Съществуващият проблем е в контрола, регулацията и прилагането, не толкова в липса на закони."

По отношение на предстоящия бойкот на хранителните вериги Дариева отбеляза:

"За социалните неравенства в българското общество се чуват гласове, че то нараства, обективните показатели показват, че не е така. В обществото същестува токсично подоходно неравенство, но то намалява. Обективният измерител е коефициентът на Джини. В България към момента е 37,2% при средно 29,6% за  Европа  и този коефициент има тенденция непрекъснато да намалява. Обективното усещане за големи диспропорции не намира потвърждение, когато в публичната среда се говори от лидери, вицепрезидентът Йотова каза, че стоките от януари са поскъпнали 30%. Това нещо не почива на реални обективни измерители, но кореспондира пряко с усещането за неравенство по доходите и бързо намира почва в съзнанието на хората. Българинът не живее зле, но усещането за просперитет не е осъзнато."

Тя призна, че е скептична за бойкота на 13 февруари. 

"Смятам, че подобна акция би имала пиар ефект и то в контекста за отворената процедура за избор омбудсман. Левицата се опитва да натрупа точки", смята социологът.