Резултатите от работата на Спецпрокуратурата сами сочат към закриване

Връщаме времето назад през 2017 година и разбираме, че Апелативната специализирана прокуратурата в годишния отчет се откроява с най-голям процент върнати от съда обвинителни актове спрямо всички прокуратури в страната – 26,9%. За сравнение държавното обвинение във Велико Търново например е отчело 3,6%, което е нищожно малко на фона на по-горната цифра.

Юристи с опит са категорични, че в случая става дума за крайно негативна оценка за работата на спецпрокурорите, тъй като съдът е отчел съществени пропуски в тяхната работа и не е допуснал въпросните случаи да се разгледат по същество. Най-куриозното е, че през следващите години тази тенденция не се променя. През 2019 година същата спецпрокуратура внася в съда 108 дела, от които 32 са върнати отново заради съществени нарушения и пропуски. Това показва, че процентът на „брака“ се запазва устойчив и той е 26,6%. В този период в Апелативната прокуратура в Пловдив бележат върхови постижения с 4,1 на сто върнати от съда дела.

Забелязват се и други крайно негативни тенденции в работата на т. нар. „Спец“. През 2018 година, видно от годишният отчет на прокуратурата, апелативните специализирани прокурори са протестирали срещу 19 от върнатите им от съда дела. И забележете – нито един от протестите не е бил уважен. Подобен случай няма в нито една прокуратура в страната. Вижда се, например, че колегите им във Велико Търново са протестирали през същата година срещу 63 върнати дела, като за 35 съдът е уважил искането.

Тази тенденция е характерна и за последните години. Интересна подробност е, че Апелативната специализирана прокуратурата се нарежда на опашката в класацията  по решени от прокурор досъдебни производства на година, включително и прекратени по давност. Ако за спецпрокуратурата процентът на делата по този показател варира около 20, то в Пловдив става дума за близо 70%, което е несравнимо като качество и бързина на работа.  

Откакто се заговори, че специализираното правосъдие ще бъде закрито у нас, главният прокурор Иван Гешев не спира да защитава спецпрокуратурата. Сред аргументите му са няколко неща-първо, че там едва ли не работят най-подготвените хора готови да пречупят гръбнака на организираната престъпност, както и че са „ударени“ олигарси и хора от властта. На практика, обаче нито едно дело срещу така наречените „олигарси“ не е приключило с влязла в сила осъдителна присъда. Нещо повече-болшинството вече осъдиха страната ни за недопустими действия от прокуратурата. ЕСПЧ е категоричен, че задържането на бизнесмена Николай Банев под стража е било тревожно дълго, като от един момент нататък е станало необосновано. Казва се още, че с изявленията си по този казус, Гешев е нарушил презумпцията за невиновност спрямо семейство Баневи.

Шумно рекламираното от прокуратурата дело срещу Ветко и Маринела Арабаджиеви забуксува, тъй като през 2020 година съдът го върна и прати държавното обвинение на поправителен. Двамата арестанти пък бяха пуснати на свобода. В средата на миналата година пък алкохолният бос Миню Стайков осъди България в Страсбург за прекомерно продължилия предварителен процес. Делото му за държане на контрабандни цигари и данъчни престъпления още лъкатуши между заседанията на първата съдебна инстанция

Черна тока записа „Спеца“ и по други дела. Бизнесменът Пламен Бобоков и президентският съветник по правните въпроси Пламен Узунов осъдиха прокуратурата в края на 2021 година за бездействие по повдигнатите им обвинения и нарушаване на правото делото им да бъде разгледано в разумен срок.

Още по-срамно за прокуратурата се разви казусcj с нахлуването в президентството заради другия съветник на държавния глава – Илия Милушев. Съдът окончателно обяви ареста му за незаконен, бе му върнат достъпа до класифицирана информация, а срещу него не бе повдигнато обвинение. Никой до този момент, обаче не е поел отговорност за скалъпения цирк. На две съдебни инстанции в специализирания съд пък бяха оправдани Иво Прокопиев, Симеон Дянков и Трайчо Трайков по делото „ЕВН”. Окончателна оправдателна присъда от ВКС бе дадена и за бившия зам.-външен министър Христо Ангеличин, чието дело бе стартирано и мина преди това в специализираната прокуратура.

Тепърва предстои да видим развръзката около делото за корупция срещу бившия зам.-кмет на район „Младост“  Десислава Иванева и заместничката й Биляна Петрова. Двете заведоха дело и очакват решение от Европейския съд за безогледно погазване на човешките им права.

Примери за провал могат да бъдат дадени още много в тази посока. За тях, обаче няма да чуете и думичка от устата на Иван Гешев. Фактите, обаче са категорични, че реалните резултати на прехвалената от Гешев спецпрокуратурата са повод за срам, но не и  за гордост.  Най-наивно звучат хвалбите му срещу ало-измамниците по простата причина, че с тях би трябвало да могат да се "оправят" и редовите прокурори от районните прокуратури. По всичко изглежда, че поводите за срам от страна на специализираната прокуратура и Гешев валят, за разлика от поводите за гордост. Затова и въпросът за радикална промяна е изцяло в ръцете на управляващите.

Екип на Фрог нюз