Спортните успехи като пропаганден трик на президента Румен Радев

Той съзрял в поредицата от победи и медали на т.нар. още от епохата на Нешка Робева „златни момичета” стимул за националното ни единение. Дал пример и с отличията на нежния отбор на последното световно първенство в град Пезаро, Италия.

Един вид, толкова започваме да се гордеем, че сме българи, че заради триумфалните художествени съчетания с бухалки забравяме реалното приложение на бухалката у нас: като инструмент за саморазправа в мутренските войни на криминалния ни преход или като метафора за поръчкови медии по жълтокафявия модел на КОЙ.

Този пропаганден трик с използването на спортните успехи за разпалване на патриотична гордост е стар колкото постановленията на ЦК на БКП за развитието на българския футбол, когато режимът на Живков сътвори трагедията Възродителен процес, а държавата задлъжня с милиарди. Пак тогава се роди и митът за „златните момичета”. Треньорката Нешка Робева го поддържаше с толкова хъс и спортна злоба, че дори успя и след промените да му придаде политическа окраска, съобразно собствените си спорове с една или друга партия на власт.

Сегашната шефка на Федерацията по художествена гимнастика Илияна Раева обаче постигна непостижимото. Победите на гимнастичките се радват на такова медийно и политическо внимание, че въздигнаха художествената гимнастика на пиедестал, какъвто в световния спорт не съществува в действителност.

Нашите управници обаче ревностно използват крехките момичета като допинг за посърналото ни национално самочувствие. В това има нещо безмилостно. Едва ли тези полумомичета – полудеца могат да понесат бремето да прикрият с телцата си ужасяващата картина на безправие, беззаконие и корупция в страната, застрашена от срив според нов филм на Би Би Си за България. Или от диктатура с прокурорски фасон в услуга на олигарси, стиснали за гушата институциите.

Само преди месец президентът Румен Радев се подигра с пет граждански организации, които му отидоха на крака в президентството, за да го призоват да сложи вето върху мракобесните поправки в НПК. Те откровено поставят прокурорски намордник на независимата съдебна власт и застрашават всеки гражданин да стане вечен обвиняем без да може да се защити.

Оказа се, че докато е давал дума да се запознае с възраженията, той вече е бил разписал указа, с който диктатурата може да се окаже не мираж, а сурова реалност.

Вчера, в деня на Съединението държавният глава се опита да скрие малодушието си на държавник, загрижен за демокрацията, зад ефирните фигурки на гимнастичките ни. И дори инициира създаването на Академия по художествена гимнастика. Дано да ни спести поне церемонията по назначаване на председателка на въпросната Академия. Защото циркът ще се окаже пълен. Но на никого вече няма да му до смях.

Люба Кулезич, БиАйТи, "Честно казано"