Стилиян Петров: Живях ден за ден, искам да си ида в Монтана

 Сега с нетърпение очаквам прибирането ми в Монтана. Това обаче ще стане през лятото, когато децата свършат с училището и бъдат с нас. Това каза футболната легенда Стилиян Петров на специалната пресконференция в София. Той емоционално разказа за болестта и пътя, който е извървял:  

Когато ме диагностицираха с левкемията, не знаех, че ще имам възможност отново да се прибера в България. Много се радвам отново да бъда сред вас. Днес, след 3 години и половина отсъствие, но според обстоятелствата, и то наложителни, не можех да се прибера, сега вече съм тук. Благодаря на целия български народ за подкрепата. Това бяха много тежки 3 години и половина, но се радвам, че след толкова дълго отсъствие вече съм у дома. Исках и по-рано да се прибера, но нямаше как, защото лечението продължаваше.

Сутринта се качих с усмивка в самолета. През целия полет обаче си мислех как ще трябва отново да се върна към тъмните мигове и да ви обясня всичко, през което преминах. Подкрепата беше отвсякъде, съпругата ми Паулина беше 24 часа до мен. Остави децата на бабите и дядовците, те се грижеха за тях. Нейната задача беше аз да оцелея. В такава битка или оцеляваш или не. Може би не съм имал блестяща кариера, но имах респектираща кариера, която хората оценяват. Винаги съм давал максимума от себе си. Вярвам, че това, което съм направил е оценено по този начин.

Радвам се, че съм едно от лицата на европейското първенство за юноши. За мен е чест да съм тук. Искам всички да имат позитивни мнения за нас като нация, като страна и като футболни таланти. Дано момчетата осъзнават каква възможност им се предоставя и то в България пред собствена публика. Това е много важна крачка в тяхната кариера към професионалната кариера. В последната една година започнах да тренирам повече. Качих 39 килограма по време на лечението, което не е много приятно. Опитвам се да се върна поне малко към предишната форма, която бях. Това не е лесно, защото стероидите още ми влияят.

В момента поемам пост в Астън Вила. Радвам се, че клубът ми предоставя този шанс. Ходя на работа, когато имам време. Искам да работя, но знам, че още не съм готов. За да работя от 9 до 17, трябва много енергия и не съм готов. Сега съм концентрирал работата си върху фондацията, която направихме с моята съпруга. В момента фондацията спонсорира изследване, което е на път да открие лек за рака и да замести химията. Също така фондацията подкрепя семейства, които пътуват за лечение навсякъде по света. Също така набираме пари за болница, която е в Англия и тя лекува само деца. Надявам се да помогнем и в България, с каквото може.