СЗО разполага 92 потвърдени и 28 предполагаеми случая на маймунска шарка

Организацията подчерта, че откриването на болестта при хора, които не са посетили ендемични страни, е „много необичайно събитие“. Заразяването става при близък физически контакт между болни и здрави хора, уточнява БГНЕС.

„Според наличната информация по-голямата част от случаите са идентифицирани сред мъже, които са правили секс с мъже и са кандидатствали в заведения за първична медицинска помощ и клиники за сексуално здраве“, се казва в доклада на СЗО.

Последователността на генома от биологична проба, взета в Португалия, показва тясна връзка с инфекциите през 2018 и 2019 г., когато заразата е пренесена от Нигерия в Обединеното кралство, Израел и Сингапур.

СЗО припомни, че маймунската шарка е ендемична в Бенин, Габон, Гана, Демократична република Конго, Камерун, Кот д'Ивоар, Либерия, Нигерия, Република Конго, Сиера Леоне, Централноафриканската република (ЦАР) и Южен Судан. Организацията препоръча да се продължи наблюдението на епидемиологичната ситуация в неендемични страни, където са открити случаи на инфекция с маймунска шарка. Говорим по-специално за идентифициране на контакти на болни хора със здрави хора. Организацията заяви, че ще свика експерти, „за да обсъдят препоръките за ваксинация".

Маймунската шарка е рядко вирусно заболяване, което се предава главно на хората от диви животни (гризачи, примати). Симптомите на заболяването включват висока температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, втрисане и умора. Кожни обриви могат да се появят по лицето и други части на тялото. Според СЗО смъртността от огнища на маймунска шарка обикновено е между 1% и 10%, като по-голямата част от смъртните случаи са в по-млади възрастови групи. Няма специфично лечение или ваксина, но предишната ваксинация срещу едра шарка също е ефективна срещу болестта.

Вирусът на маймунската шарка, който се разпространи през април и май в редица западноевропейски страни, е открит и на други континенти.