Терористът от Ансбах бил спокоен и смирен в България

Атентаторът живял в Центъра за бежанци в столичния квартал "Овча купел” в продължение на няколко месеца докато чака статут. Сириецът поискал закрила от българските власти през есента на 2013 г., а три месеца по-късно получил хуманитарен статут.

През това време бил настанен в центъра и имал право да излиза свободно. За този период, нито пред ДАНС, нито пред експертите от Агенцията по бежанците, нападателят от Ансбах не показал елементи на радикализация.

Във видео с прикрито лице атентаторът от Ансбах се кълне във вярност на "Ислямска държава". Клипът е открит в един от телефоните на нападателя. А в него той призовава за още нападения. И атаки срещу германци. За пръв път се посочва официално името на сириеца - Мохамед Далел. Пред нашите власти обаче атентаторът по нищо не показал, че е готов на радикални действия.

"За нас е изключително важно становището на ДАНС дали това лице не представлява заплаха за националната сигурност. След като няма отказ, може да предложим, че лицето е било нормално", коментира пред НТВ Петя Първанова, председател на Държавна агенция за бежанците. Нищо обезпокояващо не показали и интервютата с Мохамед, проведени от експертите тук, в центъра за бежанци в "Овча купел".

"Познах го по снимката. Беше абсолютно уравновесен човек. Не е имало никакви проблеми с него", разказа Елеонора Йорданова от Регистрационно-приемателния център в София, която е една от тези, които са разговаряли с Мохамед.

Това показва и досието му в центъра. Сириецът пристигнал у нас в края на 2013 г. и поискал международна закрила. Бил вдовец, но не е ясно как точно е влязъл в страната. Докато получи статут, в продължение на три месеца, атентаторът е живял в някоя от стаите в центъра в "Овча купел". През това време е имал право да се движи спокойно и да излиза необезпокоявано.

Кой чужденец какъв статут ще получи решават експертите в центъра. С помощта на преводачи те установяват самоличността им, пътят им до страната ни, както и начина им на живот, образованието и семейното им положение.

"Всяко едно интервю се прави за отказ. Това е с цел да се събере максимум информация, защото се пише по-трудно отказ, отколкото един статут", обясни Йорданова.

По време на интервютата се следи всеки жест, детайл и дори особеностите на диалекта. За да се състави и пълен психологически профил. А при най-малък проблем - се сигнализират психолози и органите на реда. След интервюто на Мохамед станало ясно, че не отговаря на критерии за бежанец. Затова получил  хуманитарен статут.