Цял живот с бай Тошо, Жени Живкова и приятеля им Бойко. Аман!

Жени Живкова има право на мнение, позиция и свободата да ги изразява. бТВ има право да кани, когото прецени, според своите критерии и политика.

Като зрител, към когото се адресира продукта, също имам право на мнение.    

Повтарянето на разговора с Евгения Живкова от октомври на 2 януари 2021 г. за мен е най-малкото странно. Освен като обслужване на носталгията по социализма и реклама на Бойкоборисовото управление, с друго не успявам да си го обясня.

Евгения Живкова отдавна е в модния бизнес. Но охотно дава политически оценки и прави паралели. „Припомни“ колко магистрали и заводи построил дядо й, как се държал сред народа и как Бойко – не го нарича „г-н премиер“, защото са приятели и били в една компания (?!) бил научил много от Живков. Тоест: При дядо беше супер, а Бойко му е нещо като наследник и пак е супер. Нека народецът да знае, че нищо не се е променило…

Жени все пак смятала, че протестиращите имат известно право. Управляващите трябвало да се вслушват в техните искания и да има диалог. Тя не била за крайни решения. Да плеснат с ръце и да се прегърнат? Тези, които искат оставката на Борисов заради смразяващата корупция и прокурорския произвол на Иван Гешев?!

На това място е задължително Жени Марчева да попита Жени Живкова какво мисли за чекмеджетата с милионите и златните кюлчета, за Мата Хари и „простата кърджалийска п..ка, за докладите на Брюксел, за 111-то място по свободно слово, за това как приятелят й Бойко „е.е с 200 европейски лидери“… Но Жени от бТВ не пита Жени от модата.

Силно смущаващ е фактът, че над 30 години България е управлявана от бивш милиционер без висше образование, а неговият бодигард, дипломиран пожарникар е пръв партиен и държавен ръководител вече 11-та година. Мистерия е също как така Борисов постоянно изтъква, че дядо му е бил пребит от комунистическата власт и той сега се бори срещу комунизма, като по времето, за което говори любимият му държавник Тодор Живков е ръководел МВР в София. Ето какво пише в Уикипедия: „Непосредствено след Деветосептемврийския преврат оглавяваното от Тодор Живков оперативно бюро, активни участници в което са бъдещите председатели на Народното събрание Владимир Бонев и Станко Тодоров, е превърнато в Щаб на Народната милиция в София със седалище в хотел „Славянска беседа“. Действащ успоредно с Дирекцията на милицията, Щабът е натоварен изключително с арести, разследване и тайни убийства, като играе играе активна роля в започналия масов терор срещу противниците на режима, а дейността му остава зле документирана. Там са отвеждани за първоначални разпити високопоставени „врагове на народа“ – бивши министри и депутати, висши военни и полицаи, като част от тях са избити.

На 19 септември е обявено разпускането на Щаба на Народната милиция, но в действителност той продължава да функционира до края на октомври. На 17 октомври Живков формално е назначен с царски указ за главен инспектор в дирекция „Униформена милиция“.

През 80-те години на ХХ век под ръководството на Живков се извършва „възродителния процес“. Дори само тези неща стигат, за да не бъде даван за пример по какъвто й да е повод.

Има различни мнения по въпроса. Има и различни аргументи. Но те звучат като да бъде хвален Хитлер, защото по негово време са построени аутобани, модерни заводи, а децата са получавали шоколад и закуски в училище…

Внуците на Леонид Брежнев, дългогодишен генсек на КПСС и ръководител на СССР, три пъти герой на НРБългария - Виктория, Наталия и Андрей не са постоянно в медиите да обясняват как дядо им е строил Байкало-Амурската магистрала, предприятия-гиганти и съветския спорт е бил №1, например.

В Германия художникът Роберто Янес, внук на ръководителя на ГДР Ерих Хонекер не раздава акъл от медиите нито сравняват Ангела Меркел с дядо си.

Много интересен е друг пример. „Ние носим двоен товар, - заявява в едно от редките си интервюта преди години Бетина Зелерс, внучка на един от нацистките лидери Херман Гьоринг. – Носим товара на нацистките главатари, и на своите родители, които не можаха или не поискаха да преосмислят това, което са направили техните бащи“. Дълги години Бетина Зелерс живее с този товар. Напуска Германия, участва в хипарски комуни в Европа и Америка. Накрая се заселва в селце в САЩ, далеч от големите градове. Когато се развежда, запазва фамилията на съпруга си, за да не връща моминската си Гьоринг. На трийсет години тя и нейният брат се подлагат на стерилизация, „за да не се продължи рода Гьоринг“. „Трябва да имаме отговорност пред историята и пред останалите хора. Не е оправдание да казваш: Това е бил дядо ми, а не аз“, - смята Бетина Зелерс.

Евгения Живкова не заявява гражданска позиция, а се опитва да опакова в розово отдалечаващите се спомени за времето, когато цялата власт е била в ръцете на дядо й, заедно с цялата репресивна машина.

Приятелят й Бойко сигурно е научил нещо от Тодор Живков, но това трябва да ни плаши, а не да ни радва. В Учебниците за управление на държавата са имена като Фланк Гудпау, Фредерик Тейлър, Томас Мор, Уилям Уилоуби, Леонард Уайт, Лютер Гулик, Макс Вебер и пр. Там Живков го няма, а Борисов не е прочел нито ред от тези книги.

Ако тя не го съзнава или не желае да признае, то гражданите трябва да го направят. Не с новогодишна заря и пиратки, а както се прави в цивилизования свят - граждански отпор. Иначе рискуваме децата ни да растат с внушения какви „достойни народни синове“ са Бай Тошо и Бойко охранителчето. Това е престъпление към нацията.

Д-р Димитър Попкутуев