Цвете за Гошо: Най-важно в живота, е приятели да имаш! И повече да даваш, отколкото да взимаш!

Датите са 7 и 8 септември! Първият ден вече започна с млади рокаджии от Плевен. След тях поеха други групи и певци.

Най-важното в живота,

е приятели да имаш.

И повече да даваш,

Отколкото да взимаш.

Най-важното в живота,

Това е любовта!

А  богатството и славата –

Те са просто суета!

Този и много други невероятни текстове, стихове и музика ни завеща Георги Минчев.

Организатор, координатор, пропагандатор, куратор и отговорник за охраната на „Цвете за Гошо“ е Васко Кръпката. Помагат и участват невръстни, в зряла възраст и в третата възраст рокаджии. Това е музика в кръвта!

"Причините са доста, но най-важните са, че на територията на Южен парк 1 и 2 вече не може да има рок концерти, заради високите децибели, съседи, болница и т.н.… След атентата в Москва си трябва място със сериозна охрана. Какво да се прави, живеем в кръвожадни времена и препятствията се увеличават всеки ден, но ние не се предаваме лесно, а и 'Маймунарникът' си е едно добро място за концерти, със сцена, саунд, санитарни възли, има бира, Рок история, здрава охрана … и пр… и така 7-8и септември 'Цвете за Гошо', 'Маймунарника'!!! Рок он!!!" – обяснява блусаря Васко Кръпката

***

Георги Минчев е роден на 9 април 1943 г. в София.
Неостаряващото момче на българския рок, което никога няма да забрави „блажените години, когато рокендролът беше млад”. Колцина са оптимистите, съхранили вярата, че с прости песнички могат да променят света, и колцина са онези, които съумяват да редят думичките в игриви рокендрол-редички без видимо усилие? Завършил ВИИ „Карл Маркс” (1968), специалност външна търговия, и „IAD” в Брюксел, Белгия (1977), специалност кинорежисура, той напразно търси поле за действие в „спокойното време” на 80-те. Успява да постигне единствено ролята на водещ – в радиопредаването „Песни на седмицата” (1980-82), телевизионния конкурс „1 от 5″ (1982-84) и Младежкия конкурс за забавна песен (от 1980).

Двайсет години по-рано е сред ентусиастите, създали българския рок. Заедно с „Бъндараците” пее песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. В началота на 60-те пее в дует с Бисер Киров, а по-късно е сред солистите на „Студио 5″. Работи известно време с първата формация на „Щурците” (1967) и със „Сребърни гривни” (1968-69). Представената от него и „Щурците” песен „Бяла тишина” (музика – Борис Карадимчев) е обявена за „Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс през 1967 и печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей”. До края на 60-те добива популярност и с лирични песни като „Сребърни ята” (музика на Светозар Русинов) и „Снегът на спомена” (музика – Петър Ступел). Опитва силите си и на няколко международни конкурса – „Сочи ’68” и „Интервизия” в Карлови вари (1969).

След известно прекъсване напомня за себе си с носталгичните „Блажени години” (“Six Days on the Road”), „Флирт със собствена жена”, „Стар избелял албум” и „Първи в класация”. В края на 80-те успява най-сетне да издаде дебютния си албум и с песни като „Урок по рок”, „Почти полунощ”, „Есен в Созопол”, „Юли”, „Момчето и аз”, „Какви времена” да напомни за старата си слава.

Новото време го издига на гребена на вълната, ликът му се превръща в символ, а песните му звучат повече от всякога. Основната формация, с която концертира през 90-те, е „Стари муцуни” (представяне на фестивала в Ла Рошел, Франция, през 1992), а от 1998 създава заедно с Развигор Попов групата „Полезни изкопаеми”. Георги Минчев участва в дните на музиката в Макон, Франция, през 1998 г.

Съдбата обаче му подготвя тежко изпитание, което той няколко пъти успява да прескочи, но накрая в неравната борба с рака умира на 18 февруари 2001 г.