Сумата представлява увеличение от 64 млрд. долара, или близо 8%, спрямо предходната година и според авторите на изследването показва, че финансовият сектор продължава да подкрепя дейности, които противоречат на глобалните усилия за ограничаване на повишаването на температурите.
Начело на класацията за поредна година е американската банка JPMorgan Chase, която е осигурила около 58 млрд. долара за проекти, свързани с изкопаеми горива. Това е ръст от 13% спрямо предходната година. След нея се нареждат Bank of America, японските финансови групи MUFG и Mizuho Financial Group, както и Citigroup.
Екологичните организации предупреждават, че след подписването на Парижкото споразумение за климата през 2015 г. световните банки са насочили общо около 8,7 трилиона долара към сектора на изкопаемите горива. Според учените, за да бъде ограничено глобалното затопляне до 1,5 градуса над прединдустриалните нива, емисиите от въглища, нефт и газ трябва да бъдат драстично намалени през следващите десетилетия.
Вместо това финансовата подкрепа за сектора остава висока. Само през миналата година над 508 млрд. долара са били насочени към разширяване на съществуващи находища и инфраструктура за добив на изкопаеми горива, което представлява увеличение от 27% спрямо предходната година. Сред компаниите, получили най-голямо финансиране, са Venture Global, Enbridge и Energy Transfer.
Докладът отчита още, че финансирането на сектора става все по-концентрирано в ръцете на ограничен брой големи институции. Група от дванадесет банки е осигурила около 40% от всички средства за индустрията. По-голямата част от финансирането идва от шест основни финансови центъра – Съединените щати, Канада, Япония, Китай, Великобритания и Европейския съюз.
Въпреки общата тенденция, част от банките са намалили експозицията си към изкопаемите горива. Сред тях се открояват европейските финансови институции BNP Paribas, UBS и La Caixa.
Авторите на анализа посочват, че през последните години редица банки са обявили амбициозни цели за намаляване на въглеродния отпечатък и ограничаване на инвестициите в най-замърсяващите енергийни източници. Според тях обаче политическите промени, особено в САЩ, са довели до отслабване на тези ангажименти.
Като пример се посочва разпадането на подкрепяния от ООН банков алианс за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г., след като редица големи финансови институции напуснаха инициативата.
Експерти по климатичната политика смятат, че доброволните ангажименти на финансовия сектор не са дали необходимите резултати и призовават за по-активна намеса на регулаторите и законодателите. Според тях само чрез по-строги правила и надзор може да бъде ограничено финансирането на дейности, които допринасят за климатичните промени.
От своя страна банките защитават политиките си, като подчертават, че подкрепят както традиционната енергетика, така и развитието на възобновяеми източници. Те аргументират позицията си с необходимостта от гарантиране на енергийна сигурност, достъпни цени и стабилни доставки в период на глобална икономическа и геополитическа несигурност.
Докладът обаче стига до заключението, че въпреки ускоряващите се климатични рискове и поредицата от рекордно горещи години, световната финансова система продължава да насочва огромни ресурси към индустрията на въглищата, нефта и природния газ, което поставя под въпрос способността на света да изпълни климатичните си цели през следващите десетилетия.
