През 855 г. Кирил и Методий създали глаголицата във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството сред славяноезичните народи.
Техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий продължили делото им. Те получили топъл прием в България от княз Борис през IX век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом.
Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.
За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г.
Химнът на Деня на българската просвета и култура - „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година от Стоян Михайловски, който го публикува за пръв път в сп. “Мисъл”. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
