Възходите и паденията на Барак Обама

Споразумението, подписано през юли 2015 г. от Техеран с шестте велики сили (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия) и гарантиращо мирния характер на иранската ядрена програма срещу вдигане на санкциите, безспорно е сред най-съществените успехи на Барак Обама.

"Споразумението за ядрената програма на Иран показа, че американците са били настроени по-отговорно", преценява Абас Абади, виден ирански реформатор.  "Най-силната страна е онази, която дава идеи и успява да ги поднесе убедително. Обама го стори. При все че преследваше собствени цели, той се противопостави на войната и се погрижи да защити интересите на други страни", смята той.

 

Затова пък споразумението с шиитската държава предизвика гняв и тревоги сред традиционните съюзници на Вашингтон начело със Саудитска Арабия и Израел, които се зарадваха, че Доналд Тръмп изрази желание да скъса тази спогодба.

След петдесетгодишно противопоставяне администрацията на Обама започна в края на 2014 г. историческо сближаване с Куба - едно начало, "решаващо за наследството на Обама в Латинска Америка", изтъква Майкъл Шифтър, президент на мозъчния тръст "Междуамерикански диалог".

"С тази инициатива той премахна едно от основните разногласия между САЩ и Латинска Америка от десетилетия насам"; "тази промяна в курса породи огромни симпатии към Обама в региона - по целия политически спектър", посочва експертът, цитиран от БТА.

Също като мнозина предишни президенти на САЩ Обама не успя да поднови израелско-палестинския мирен процес. Отношенията му с премиера на Израел Бенямин Нетаняху бяха от лоши по-лоши, а палестинците се почувстваха измамени. 

"Обама заслужава двойка по палестинския въпрос. Трябва да върне Нобеловата награда, защото нищо не направи, за да има мир в Близкия изток", макар че през 2009 г. обеща в Кайро "нова ера за палестинците", отсича Самир Абдула, преподавател от университета Бир Зейт на Западния бряг.

 

Според професор Шмуел Зандлер от израелския център за стратегически изследвания "Бегин-Садат" Обама "изобщо не можа да спечели доверието на израелците". "Откроявайки колониите като основен проблем, за да поднови мирните преговори, той според израелците не осъди достатъчно сурово палестинския тероризъм", обяснява експертът.

Предпазливият подход на Обама към войната в Сирия, довела до най-тежката хуманитарна трагедия от времето на Втората световна война, според мнозина наблюдатели е незаличимо петно върху кариерата му в Белия дом.

"И противниците, и съюзниците му смятат, че решението да не използва сила срещу режима, престъпил "червената линия" (с употребата на химически оръжия през август 2013 г., бел. на АФП), е било изтълкувано като неувереност", подчертава Ноа Бонси от Международната кризисна група. Редица експерти са на мнение, че този знак за слабост същевременно е отворил място за намесата на Москва.

 

По думите на Бонси, политиката на Обама спрямо Сирия поначало е била основана на погрешна преценка: "Администрацията на Обама се втурна да подкрепя народно въстание, което нямаше никакъв шанс за успех без военна намеса".

Въпреки всичко "е преувеличено да кажем, че САЩ са останали встрани от конфликта", посочва той, като припомня действията на американските войски срещу джихадистката групировка "Ислямска държава".

Убеден, че в Азия се решава въпросът за лидерството на САЩ, Барак Обама издигна региона в ранг на дипломатически и икономически приоритет, за да парира там влиянието на Китай. Според наблюдателите - с ограничен успех. 

Йошинобу Ямамото от японския университет в Ниигата цени високо "усилията му за сключване на търговското споразумение за Транстихоокеанско партньорство (ТТП)". Обсъждана цяло десетилетие на преговори между Вашингтон и единайсет страни от Азиатско-Тихоокеанския регион - с изключение на Китай, спогодбата обаче така и не бе одобрена от американския Конгрес. А Тръмп, обещал хубаво да затегне протекционистките мерки, смята да изтегли САЩ от ТТП.

 

По китайското направление Обама започна задълбочен диалог с Пекин и постигна пробиви, например с общата ос Вашингтон-Пекин във връзка с Парижкото споразумение за климата, спомогнала за сключването му през декември 2015 г.

"Двете страни постигнаха резултати по редица въпроси, от климата до икономическия диалог, без да забравяме комуникацията между правителствата и армиите", отбелязва Цинго Цзя, преподавател в Пекинския университет. Сътрудничеството между двата гиганта обаче бе накърнено от "взаимно недоверие", добавя той.

 

Китай и САЩ все още имат много нерешени търговски спорове в рамките на СТО, а и разногласия, засягащи предприетата от Пекин милитаризация на острови със спорна принадлежност в Южнокитайско море. Това дава поводи за търкания, а новият американски президент обеща да действа с максимална решимост по тези въпроси.