"Вдигайте шум!". Как едно убийство и един филм накараха италианците да искат край на насилието над жени?

Само няколко дни преди убийството на 22-годишната Джулия Чечетин италианците вече аплодираха филмов хит за жена, която търпи побоища и унижения от властния си съпруг. Действието на филма се развива през 1946 г., 24 години преди разводът да стане законен в Италия и в навечерието на първото разрешаване на италианските жени да гласуват. Филмът изследва задушаващата роля на патриархата в италианското общество, което болезнено резонира и днес.

Моментът е забележително сливане на факти и фикция, което стимулира исканията в цяла Италия за защита на жените и за изкореняване на патриархалния манталитет, вплетен в обществото, пише Францес Демилио в "Асошиейтед прес", в публикация, преведена от ФрогНюз. 

Джулия Чечетин изчезва, след като се среща с бившия си приятел Филипо Турета на хамбургер в търговски център, само няколко дни преди да получи дипломата си по биомедицинско инженерство в университета в Падуа.

Бившият ѝ годеник, който е с една година по-млад, според приятели и роднини, негодувал, че тя е завършила обучението си преди него, и се страхувал, че тя ще продължи да преследва лични и професионални мечти. Всичко било готово за отпразнуването на дипломата на Чечетин - червени панделки били завързани на металната ограда пред семейната ѝ къща във Вигоново, градче с 10 000 души население близо до Венеция, а ресторантът бил резервиран за семейството и приятелите.

Докато е на мястото за бургери, тя пише на по-голямата си сестра Елена за съвет какви обувки да купи за церемонията. Това е последното, което семейството ѝ чува от нея.

"Случаят на Джулия разтърси цяла Италия", казва актрисата и режисьорка Паола Кортелези в интервю по-рано тази седмица в Рим. "Защото при нейното изчезване цяла Италия знаеше, че скоро ще бъде открита млада жена, убита от ръцете на мъж."

"Защото до този момент това е една и съща рутина. Смразяващо е да го наречем рутина", каза тя, позовавайки се на италианската статистика, според която приблизително на всеки три дни в страната една жена е убивана от ръцете на мъж - често съпруг, партньор или бивш такъв.

Седем дни преди да бъде намерено тялото на Чечетин, на 18 ноември, покрито с черни найлонови торбички в канавка близо до езеро в подножието на Алпите, новинарските емисии в страната съобщават мрачни новини.

На няколко километра от дома ѝ, видеокамерата на индустриален комплекс на безлюдна улица е заснела как мъж, за когото разследващите предполагат, че е Турета, преследва Чечетин, която е избягала от колата, преди да бъде ударена многократно, повалена на земята и натикана в колата, оставяйки коса и кървави петна по тротоара.

В продължение на дни крайпътни камери за наблюдение записваха мигове на колата на Турета, първо в Северна Италия, след това в Австрия, после в Германия. В неделя, 19 ноември, германската полиция проверява колата, паркирана на крайпътна магистрала и без гориво. Вътре бил Турета.

В сряда германски съд разпореди екстрадирането му в Италия за разследване по подозрение в убийство. В доклада на съдебния лекар са отбелязани 26 рани по врата, ръцете и краката на жената, очевидно нанесени с острие, съобщават италианските медии.

Докато се разиграваше реалната драма с убийството на Чечетин, филмът "C'è ancora domani" ("Все още има утре", неофициален превод, бел. ред.) приковаваше зрителите в цяла Италия.

Кортелези, която е режисьор на филма, заяви, че творбата ѝ е развълнувала публиката "отвъд обичайното, именно защото, както казах, тя засегна суров нерв в живота на всички". Известна италианска комедийна актриса, Кортелези изпълнява и главната роля на Делия - малтретирана римска съпруга, която се надява на по-добро бъдеще за дъщеря си тийнейджърка.

Кортелези разказва, че на една от прожекциите жена се изправила и разкрила пред пълен с непознати театър, че и тя е имала съпруг, който я е малтретирал, с думите: "Аз бях Делия".

Сред почитателите на филма е Дария Дикорпо, учителка в гимназия в Рим. "За съжаление темата за насилието над жени е винаги актуална", казва тя.

Във филма жените, от ниските до висшите класи, са карани от съпрузите си да запазят мнението си за себе си или, по-грубо казано, да си затворят устата. "Вместо това, не, ние трябва да крещим, трябва да съобщаваме за красотата на това да бъдем жени", каза Дикорпо.

Преди това италианците излязоха по улиците с мълчаливи шествия с факли, за да протестират срещу убийствата на жени. Но Елена Чечетин, сестрата на Джулия, предложи алтернатива: "Да се вдигне шум", за да се почете нейната смърт.

В писмо до вестник Corriere della Sera Елена Чечетин отхвърля описанията на предполагаемия убиец на сестра си като "чудовище". Убийците "не са болни, те са здравите синове на патриархата", пише тя.

"Женоубийството не е престъпление от страст, а престъпление на властта", пише Елена Чечетин, използвайки термин, с който се обозначава убийството на жени именно защото са жени или заради властта, която мъжете имат над жените.

В сряда, след окончателното приемане на законопроект за защита на жените с такива мерки като засилено използване на електронни устройства за наблюдение на мъже, които ги преследват или заплашват, депутатите от опозиционното Движение "5 звезди" удряха ритмично по бюрата си "в минута шум".

Кортелези се обърна към двете най-влиятелни жени в италианската политика днес - крайнодясната премиерка Джорджа Мелони и Ели Шлейн, която оглавява Демократическата партия, най-голямата лява сила в парламента. Тя ги помоли да "направят нещо (за насилието над жени), което няма нищо общо с това да запазят електората си щастлив", каза тя.

Шлейн настоява за двупартийно законодателство, което да въведе задължителни уроци, започващи от началните класове, в които да се преподава взаимно уважение между момичетата и момчетата, мъжете и жените. Но планът на министъра на образованието на Мелони предвижда уроци по "взаимоотношения" за гимназиите.

Италианската държавна телевизия RAI съобщи, че в дните след намирането на тялото на Чечетин обажданията на националната гореща телефонна линия за жени, които се страхуват за безопасността си от ръцете на мъже, са скочили от около 200 на 400 на ден - включително от родители на млади жени.

"Жените се страхуват", казва Ория Гаргано, ръководител на организацията "Бъди свободен", която се бори срещу насилието, трафика на хора и дискриминацията.

Сред ръчно написаните бележки, подредени сред цветята, свещите и букетите, оставени пред дома на семейство Чечетин, имаше и една, която гласеше: "Простете ни, че не направихме достатъчно, за да променим тази култура".

ФрогНюз