Страната остава под границата от 1000 PPS, но изпреварва Естония с 935 PPS и Латвия с 938 PPS. Така България се изкачва с три позиции нагоре в класацията, тъй като по-ниските цени компенсират част от разликата в номиналния размер на заплатите.
Методът PPS позволява по-точно сравнение на покупателната способност, тъй като една и съща стойност има еднаква реална тежест във всички държави. Докато при номиналните възнаграждения разликата между най-ниската и най-високата минимална заплата в ЕС е от 620 евро в България до 2771 евро в Люксембург, при отчитане на покупателната способност диапазонът се свива – от 935 PPS в Естония до 2164 PPS в Германия.
Най-сериозно подобрение в класацията отбелязват Румъния и Северна Македония, които се придвижват с по осем места нагоре при сравнение по PPS. По-добра позиция спрямо номиналните данни имат още Хърватия и Сърбия.
Въпреки това България продължава да е сред европейските държави с най-ниски минимални доходи. Дори няколко балкански страни извън ЕС вече изпреварват страната ни по размер на минималната заплата – сред тях са Сърбия със 743 евро, Черна гора с 670 евро, Северна Македония с 624 евро и Турция с 621 евро.
Данните на Евростат показват още, че между януари и юли 2026 г. минималната работна заплата е увеличена само в осем от общо 29 европейски държави. На фона на продължаващия ръст на цените и инфлация от 3,2% в еврозоната, в редица страни реалната покупателна способност на хората с най-ниски доходи е намаляла.
