Вероучението в училище между "Осанна" и "Разпни го" – позициите на архимандрид, писател, журналист и икономист

Архимандрид Никанор: На практика този предмет може да се окаже много коварен, може да се окаже опит за вкарване в училищата на някаква идеология, каквато е угодна на управляващите в даден момент. Или пък такава, каквато е заседнала в умовете на преподавателите по вероучение. Съвсем спокойно мога да кажа, съвсем открито, че на този етап това е идеологията на Русский мир".

Когато вероучението не е истинско вероучение, защото законът не го позволява, то ще се превърне в част по политподготовка, но вместо Маркс, Енгелс и Ленин, ще висят там икони на Христос, Богородица и св. Йоан Предтеча. Едва дали това е точно това, което искат родителите за децата си. Ако мога да кажа, че има сделка между Синода и правителството, част от тази сделка е въвеждането на практика на два предмета. Единият ще бъде религиозен - "Религия-Православие", а другият трябва да бъде неутрален като "Етика". Това обаче, въведено от първите класове още и повсеместно, питам категорично, бил съм дете, спомням си много добре психологията на децата, тази групова динамика в класа, ще доведе до разделянето на децата на две отчетливи групи - вярващи, които ще имат себе си за благочестиви, за добри, за морални, а на останалите ще гледат като лоши, богоборни, едва ли не безбожници, това е сектата, която ще заформи тези групи.

Писателят Недялко Славов, автор на романа "Камбаната": Бясната съпротива срещу изучаването на религията в училищата е с много прости подбуди. Първо се прави от хора атеисти, следователно глобалисти и в последна сметка, най-редови материалисти без духовна вибрация и от свирепи потребители, чийто храмове са моловете. Второ, официалната религия у нас по Конституция, а и по време и по дух е източното православие, в този смисъл, това означава и неоспоримо признаване на национална ни държава, въпреки системния глобалистки натиск за закриване на националните държави и превръщането им цифровизирани контролирани територии. 

В общественият дебат, който пилатовски се предлага в момента с витиеватите фомулировки за „добродетели“ и „религия“, който сам по себе е нонсенс, сякаш възкачването на нашия бог Христос на кръста не е върховата добродетел в името на спасението на човечеството, та с цялото това празно говорене се приключва една мерзка кампания срещу Христовата вяра. Тя започна по медиите в същия ден, когато се обяви официалното намерение Вярата да се изучава от децата ни и в която се включиха безчет всезнайковци и преоблечени „вярващи“, които започваха с „Осанна“ и приключваха с „Разпни го“ пледоариите си по темата. 

Да, тази съпротива няма да затихне, така както не затихва вече 2000 години, защото това просто е битка на Бога и Дявола. Добре е, че сега в нея злото ще изплува с конктертните си лица и имена, защото времето за двулично прикритие и хрисима демагогия приключи. Или както в Светото Писание е казано: «По делата им ще ги познаете». (Матей 7:20)

И ще приключа с един много простичък въпрос: защо в капиталистическа България до 9.9.1944 г вероучението е било ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН учебен предмет?

Журналистът Калин Манолов: Обучението по религия ще бъде поредният начин да ни разделят, за да ни владеят. И не е изгодно на никой друг повече, отколкото на Кремъл. Под формата на добродетели и ценности, руската пропаганда ще проникне в мозъците на българските деца още от най-ранна младенческа възраст, и тотално ще обърка представите им за добро и зло. Така ще ги превърне в актив на руската инвазия.

А това е въпрос на национална сигурност!

Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива: Християнската религия е основа на нашата цивилизация.

Да не се преподава познание за тази цивилизация е еквивалентно на това да не се преподава християнска история или литература.

Нацията е конструкт на два века, етносите се подменят, християнството е държавотворно за България от 12 века.

ФрогНюз