ВКС връща за ново разглеждане делото за ремонта на НДК

Делото е образувано по жалба на Валентин К. срещу решението на САС, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 4023/2018 г. на Софийския градски съд. С нея Мирослав Б. е признат за невинен по обвиненията за това, че като изпълнителен директор на НДК се е разпоредил със средства с целево предназначение в размер на 3 431 146,06 лв. не по предназначението им; умишлено не е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като от това са настъпили значителни щети за НДК в особено големи размери и случаят е особено тежък; съзнателно сключил неизгодни сделки, от това са произлезли значителни вреди за НДК и случаят е особено тежък; присвоил поверени му за управление чужди пари в особено големи размери – 3 971 999,52 лв.

С присъдата Валентин К. е признат за виновен в това, че на 05.10.2016 г. като председател на Съвета на директорите на НДК чрез заплашване с уволнение принудил Иван Б. и Даниела И. – членове на комисията за провеждане на обществена поръчка за адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС, противно на волята им да занижат оценката на „Главболгарстрой“ АД и да завишат тази на „Галчев Инженеринг“ ЕООД.

Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 г., отложено за срок от 5 г. Признат е за невинен в това чрез заплашване с уволнение да е принудил Александър Б. – член на комисията, да занижи оценката на „Главболгарстрой“ АД и да завиши тази на „Галчев Инженеринг“ ЕООД.

Тричленният състав на ВКС сочи в мотивите си, че въз основа на доказателствената съвкупност предходните инстанции еднозначно са приели, че при условията на идеална съвкупност на 05.10.2016 г. в кабинета на Валентин К. по време на разговор с Александър Б., Иван Б. и Даниела И. подсъдимият едновременно е заплашил последните двама с уволнение, ако откажат да завишат оценката на „Галчев Инженеринг“ ЕООД и да понижат тази на „Главболгарстрой“ АД.

Упражненото психическо въздействие довело и до обективния съставомерен резултат, а именно – изпълнението, противно на действителната им воля, на устното разпореждане, което според предходните инстанции кореспондира с механизма на престъплението. Касационният състав в известна степен не споделя тези правни изводи, тъй като при принудата, осъществена чрез заплашване, деецът противозаконно въздейства върху психиката на пострадалия, като го мотивира да извърши нещо, противно на волята му. Под заплашване следва да се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на застрашения, без да е необходимо да бъде установено, че деецът има обективна възможност да осъществи заплашването.

В обвинителния акт е посочено, че Валентин К. употребил заплаха, като с груб тон казал на тримата свидетели, че ако не намалят оценката на „Главболгарстрой“ АД, ще бъдат уволнени.

Според върховните съдии въззивният съд е следвало да изпълни предоставената му процесуална възможност да приведе отразените в обвинителния акт и възприети от инстанциите по същество фактически обстоятелства, по които подсъдимият се е защитавал, под същата правна квалификация, т. е. да приложи закон за същото наказуемо престъпление, като промени единствено действително осъществената форма на въздействие, за което не е било необходимо изрично изявление на прокурора, тъй като е налице само несъществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В решението на ВКС се посочва, че визираното нарушение може да бъде отстранено единствено чрез връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.