Той припомни твърдения, според които американската страна е заявила, че срещу всеки кораб, взет на прицел в Персийския залив, ще отговаря с удари по стратегическа инфраструктура като мостове или електроцентрали.

 

"Всичко това, което получаваме като информация, показва, че става дума за истинска война. Очевидно конфликтът с Иран ескалира", заяви анализаторът.

 

Според него обаче пътят до евентуална победа е дълъг. Той посочи значителната разлика между военните възможности на двете страни: "Бюджетът на Пентагона е около 990 милиарда долара, докато военният бюджет на Ислямската република Иран е приблизително 10 милиарда долара. Коментарите са, че до този момент Съединените щати са изразходвали няколко пъти размера на целия ирански военен бюджет. Очевидно подобна ситуация не може да продължава безкрайно."

 

Проф. Чуков обърна внимание и на дипломатическите контакти между Вашингтон и Техеран. По думите му в Истанбул са се провели срещи с участието на ирански представители, което показва, че Техеран търси възможности за ограничаване на конфликта.

 

"Говори се, че иранците очевидно не са в състояние да продължат тази изтощителна война. Иран губи около 400 милиона долара дневно", каза той.

 

Временната пауза в конфликта е дала възможност на Иран да изнесе около 40 милиона барела петрол, което е било жизненоважно за икономиката на страната. Въпреки това постигнатите договорености не са довели до трайно решение, заяви проф. Чуков и добави, че Иран е допуснал стратегическа грешка, насочвайки усилията си към Ормузкия проток.

"Иран атакува не само танкери в Ормузкия проток, но и цели в Бахрейн, Кувейт и Йордания."

 

Относно последната декларация на иранското външно министерство проф. Чуков отбеляза, че тя има по-скоро вътрешнополитически, отколкото външнополитически характер.

 

"Посланието е насочено най-вече към страните от Персийския залив. Иран се опитва да демонстрира, че е способен да оказва натиск върху държави, които са съюзници на САЩ и членове на НАТО."

 

В заключение той обърна внимание на различния подход на Техеран към отделните държави в региона:

 

"Румъния беше заплашена от Иран още през март. Към България тогава нямаше подобни послания. Сега обаче виждаме различна ситуация. Интересно е също, че към Гърция, където 40–45% от всички американски самолети бяха там, няма конкретни заплахи, докато към други европейски държави такива бяха отправени. Тук вече възникват въпроси, които заслужават по-задълбочен анализ."